Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.39
Деванагари
न चास्य कश्चिद्दयितो न द्वेष्यो न च बान्धव: ।
आविशत्यप्रमत्तोऽसौ प्रमत्तं जनमन्तकृत् ॥ ३९ ॥
आविशत्यप्रमत्तोऽसौ प्रमत्तं जनमन्तकृत् ॥ ३९ ॥
Стих
на ча̄ся кашчид дайито
на двеш̣ьо на ча ба̄ндхавах̣
а̄вишатй апраматто 'сау
праматтам̇ джанам анта-кр̣т
на двеш̣ьо на ча ба̄ндхавах̣
а̄вишатй апраматто 'сау
праматтам̇ джанам анта-кр̣т
Дума по дума
Превод
Богът, Върховната Личност, не изпитва пристрастие към никого и няма врагове или приятели. Но Той просветлява онези, които го помнят, и унищожава другите, които са го забравили.
Пояснение
Забравата на взаимоотношенията с Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, е причината за безкрайния кръговрат на раждането и смъртта. Живото същество е вечно като Върховния Бог, но тъй като е забравило връзката си с Бога, то се е озовало в материалния свят, където е принудено да се преселва от тяло в тяло, и си мисли, че когато тялото му се унищожава, то също загива. Всъщност причината за неговата гибел е фактът, че е забравило взаимоотношенията си с Бог Виш̣н̣у. Всеки, който възвърне съзнанието си за своите изначални взаимоотношения с Бога, получава от него просветление. Това обаче не означава, че Богът е враг на едни и приятел на други. Той помага на всички, но този, който не се обърква от влиянието на материалната природа, се спасява, а този, който е заблуден от нея, загива. Затова е казано: харим̇ вина̄ на ср̣тим̇ таранти – никой не може да се спаси от кръговрата на раждането и смъртта без помощта на Върховния Бог. Ето защо дълг на всички живи същества е да приемат подслон в лотосовите нозе на Виш̣н̣у и така да се спасят от кръговрата на раждането и смъртта.