Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.29
Деванагари
तत्रापि स्पर्शवेदिभ्य: प्रवरा रसवेदिन: ।
तेभ्यो गन्धविद: श्रेष्ठास्तत: शब्दविदो वरा: ॥ २९ ॥
तेभ्यो गन्धविद: श्रेष्ठास्तत: शब्दविदो वरा: ॥ २९ ॥
Стих
татра̄пи спарша-ведибхях̣
правара̄ раса-вединах̣
тебхьо гандха-видах̣ шреш̣т̣ха̄с
татах̣ шабда-видо вара̄х̣
правара̄ раса-вединах̣
тебхьо гандха-видах̣ шреш̣т̣ха̄с
татах̣ шабда-видо вара̄х̣
Дума по дума
татра — сред тях; апи — освен това; спарша-ведибхях̣ — от онези, които имат осезание; правара̄х̣ — по-висши; раса-вединах̣ — онези, които различават вкус; тебхях̣ — от тях; гандха-видах̣ — онези, които възприемат мирис; шреш̣т̣ха̄х̣ — по-висши; татах̣ — от тях; шабда-видах̣ — онези, които възприемат звук; вара̄х̣ — по-висши.
Превод
Сред живите същества със сетивни възприятия онези, у които се е развило сетивото вкус, са по-висши от онези, които притежават само осезание. По-висши от тях са съществата, притежаващи обоняние, а още по-висши са онези, които имат развит слух.
Пояснение
На Запад за основоположник на теорията на еволюцията се смята Дарвин, но в действителност антропологията не е нова наука. Пет хиляди години преди Дарвин теорията за еволюционния процес е била изложена в Бха̄гаватам. В Бха̄гаватам е записано и учението на Капила Муни, който бил свидетел на сътворението почти от самото му начало. Това знание съществува още от времето на ведическата цивилизация и във ведическите произведения са описани всички закономерности на еволюционния процес. И така, за ведическата мисъл антропологията и теорията на еволюцията не са нещо ново.
Тук е казано, че сред дърветата също има по-висши и по-низши видове. Например някои видове дървета притежават осезание. По-висши от дърветата са рибите, защото те имат развити вкусови възприятия. По-висши от рибите са насекомите, у които е развито обонянието, а по-висши от насекомите са влечугите, защото те притежават слух. В нощния мрак змията може да открие храната си, жабите, по тяхното квакане, което приятно гали слуха ѝ. Благодарение на звука змията разбира, че наблизо има жаба, и я хваща. Понякога хората, които с празните си брътвежи приближават собствената си смърт, биват сравнявани с жабата. Човек може да има много хубав език и с него да издава прекрасни звуци като тези на жабата, но така той само вика смъртта. Най-доброто приложение на дар-словото ни е да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Този звук ще ни защити от жестоките ръце на смъртта.