Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.28
Деванагари
जीवा: श्रेष्ठा ह्यजीवानां तत: प्राणभृत: शुभे ।
त: सचित्ता: प्रवरास्ततश्चेन्द्रियवृत्तय: ॥ २८ ॥
त: सचित्ता: प्रवरास्ततश्चेन्द्रियवृत्तय: ॥ २८ ॥
Стих
джӣва̄х̣ шреш̣т̣ха̄ хй аджӣва̄на̄м̇
татах̣ пра̄н̣а-бхр̣тах̣ шубхе
татах̣ са-читта̄х̣ правара̄с
таташ чендрия-вр̣ттаях̣
татах̣ пра̄н̣а-бхр̣тах̣ шубхе
татах̣ са-читта̄х̣ правара̄с
таташ чендрия-вр̣ттаях̣
Дума по дума
джӣва̄х̣ — живите същества; шреш̣т̣ха̄х̣ — по-висши; хи — наистина; аджӣва̄на̄м — отколкото неодушевените предмети; татах̣ — от тях; пра̄н̣а-бхр̣тах̣ — същества, проявяващи признаци на живот; шубхе — о, благословена майко; татах̣ — от тях; са-читта̄х̣ — същества с развито съзнание; правара̄х̣ — по-добре; татах̣ — от тях; ча — и; индрия-вр̣ттаях̣ — онези, които притежават сетивно възприятие.
Превод
О, благословена майко, живите същества са по-висши от неодушевените предмети, а сред живите същества онези, които проявяват признаци на живот, са по-висши от тези, които не проявяват. Още по-висши са животните, които притежават съзнание, а над тях пък стоят съществата, у които се е развило сетивното възприятие.
Пояснение
В предишната строфа бе обяснено, че трябва да почитаме живите същества, като им даваме подаяния и се отнасяме дружелюбно към тях, а в тази и в следващите строфи се описват различните категории живи същества, за да знае преданият с кого да се държи приятелски и на кого да дава подаяния. Например тигърът е живо същество, частица от Върховната Божествена Личност, и Върховната Личност живее в сърцето му в качеството си на Свръхдуша. Но означава ли това, че трябва да се държим приятелски с тигъра? Разбира се, че не. Отношението ни към него трябва да е по-различно – трябва да му даваме милостта си под формата на праса̄д. Отшелниците, които живеят в джунглите, не завързват приятелство с тигрите, но винаги им дават праса̄д – храна, предложена на Бога. Тигрите идват, вземат храната и си отиват, както прави всяко обикновено куче. Във ведическото общество никой не позволява на кучето да влиза в къщата. Котките и кучетата са нечисти животни, затова никой почтен човек не би ги пуснал да прекрачат прага му. Те са научени да стоят отвън и никога да не влизат в домовете. Милостивият семеен винаги оставя праса̄д за котките и кучетата, те го изяждат отвън и после си отиват. Трябва да проявяваме съчувствие към низшите живи същества, което обаче не означава, че трябва да се държим с тях по същия начин, както с хората. Ние трябва да ги считаме за равни на себе си, но да се отнасяме с тях по по-различен начин, отколкото с хората. Как да правим разграничение между отделните форми на живот, се обяснява в следващите шест строфи.
Първото разграничение, което се прави, е между мъртвата, инертна материя и живите организми. Понякога живите същества се въплъщават дори в камъни. Известно е, че някои хълмове и планини растат. Това се дължи на факта, че в камъка присъства душа. Проявление на живот от по-висш порядък е наличието на съзнание, а още по-висшите форми на живот притежават сетивно възприятие. В Мокш̣а дхарма, една от книгите на Маха̄бха̄рата, се казва, че дърветата притежават сетивно възприятие – те имат зрение и могат да различават миризми. Че дърветата могат да виждат, знаем от собствен опит. Понякога голямото дърво променя посоката на растежа си, за да заобиколи някое препятствие. Това означава, че дървото може да вижда, а според Маха̄бха̄рата то е в състояние и да усеща мирис. Тези факти свидетелстват за наличието на сетивно възприятие у дърветата.