Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.27

Не трябва да се заблуждаваме, че индивидуалната душа и Свръхдушата са равни само защото Свръхдушата присъства в сърцето на всяко живо същество. Имперсоналистът схваща погрешно тъждеството на Свръхдушата и индивидуалната душа. Тук ясно е казано, че човек трябва да възприема индивидуалната душа в контекста на взаимоотношенията ѝ с Бога. Методът за обожаване на индивидуалната душа, описан в настоящата строфа, се състои в даване на щедри подаяния или в приятелско отношение, освободено от егоцентризъм. Понякога имперсоналистът нарича бедняка даридра-на̄ра̄ян̣а, с което иска да каже, че На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност, е станал беден. Това противоречи на свещените писания. Върховният Бог притежава в пълната им степен всички богатства и достояния. Той се съгласява да живее в сърцето на бедняка или дори на животното, но това не го прави беден.

В тази строфа са употребени две думи, ма̄на и да̄на. Ма̄на се отнася до този, който заема по-висше положение от нас, а с думата да̄на се назовава човек, който щедро раздава подаяния или проявява състрадание към по-низшите от него. Не можем да се отнасяме към Върховната Божествена Личност като към по-нископоставено от нас същество, което е зависимо от нашите дарове. Когато даваме подаяния, ние ги даваме на хора, които по своето материално или икономическо положение се намират по-ниско от нас. Никой не дава милостиня на богат човек. По аналогичен начин тук ясно е казано, че към висшестоящите трябва да проявяваме уважение (ма̄на), а подаяния да даваме на по-нископоставените от нас. В зависимост от миналите си плодоносни дейности живите същества могат да станат богати или да обеднеят, но Върховната Божествена Личност винаги остава неизменна. Богът винаги е изпълнен с шестте достояния. Да се отнасяме към живото същество с уважение, не означава да се отнасяме към него като към Върховната Божествена Личност. Отзивчивостта и доброжелателното отношение не означават непременно, че трябва да издигаме някого до ранга на Върховната Божествена Личност. Но в същото време не бива да мислим, че Свръхдушата, която се намира в сърцето на животното, например в сърцето на свинята, по нещо се различава от Свръхдушата, пребиваваща в сърцето на учения бра̄хман̣а. Свръхдушата у всички живи същества е една и съща, все същата Върховна Божествена Личност. Благодарение на всемогъществото си Богът може да живее навсякъде и навсякъде да създава атмосферата на Вайкун̣т̣ха. Такова е неговото необозримо могъщество. Следователно когато На̄ра̄ян̣а се намира в сърцето на свинята, Той не се превръща в свиня-На̄ра̄ян̣а. Той винаги си остава На̄ра̄ян̣а и тялото на свинята, в което се намира, не оказва върху него никакво влияние.