Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.16

Обожанието на мӯртите в храма е едно от задълженията на предания. То е предназначено най-вече за начинаещите, но напредналите също не трябва да го пренебрегват. Има разлика в начина, по който начинаещият и напредналият предан възприемат присъствието на Бога в храма. Начинаещият мисли, че арча̄-виграха (скулптурното изображение на Бога) се различава от изначалната Божествена Личност. Той смята, че мӯртите само олицетворяват Върховния Бог, докато напредналият предан вижда мӯртите в храма като самата Върховна Божествена Личност. За него няма никаква разлика между изначалната форма на Бога и формата му арча̄, поставена в храма. Това е зрението на предания, който е постигнал най-висшето равнище в преданото служене – бха̄ва, или любов към Бога, докато начинаещият се отнася към обожанието в храма като към свое всекидневно задължение.

Обожанието на мӯртите е съставна част от живота на предания. Всеки ден той отива в храма да види мӯртите, облечени в прекрасни дрехи, с благоговение докосва лотосовите нозе на Бога, в израз на любов му предлага плодове и цветя и се обръща към него с молитви. Същевременно, за да напредва в преданото служене, той трябва да гледа на другите живи същества като на духовни искри, частици от Върховния Бог. Преданият трябва да отдава почит на всяко живо същество, което има някакви отношения с Бога. И тъй като по природа всяко живо същество е свързано с Бога като негова неотделима частица, преданият трябва да се старае да вижда всички живи същества на равнището на духовното съществуване. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек, който е пан̣д̣ита, т.е. който притежава знание, гледа по един и същ начин на учения бра̄хман̣а, на шӯдрата, на свинята, кучето и кравата. Той не обръща внимание на тялото, което е само външна обвивка. Той вижда не обвивката на бра̄хман̣а, на кравата или на свинята, а духовната искра, която е неотделима частица от Върховния Бог. Ако не е способен да вижда всяко живо същество като неотделима частица от Върховния Бог, той е пра̄кр̣та-бхакта, предан с материалистични схващания. Такъв предан още не е постигнал духовното равнище и се намира в най-низшия стадий на предаността. Въпреки това обаче той с цялата си почит се покланя пред мӯртите в храма.

Въпреки че преданият вижда една и съща духовна природа у всички живи същества, той не общува с всеки. Тигърът е частица от Върховния Бог, но това не означава, че ще го прегърнем заради духовната му връзка с Бога. Трябва да общуваме само с личности, които са развили у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Трябва да поддържаме приятелски отношения и да се отнасяме с особено уважение към онези, които притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание. Разбира се, другите живи същества също са частици от Върховния Бог, но тъй като съзнанието им е покрито от материята и не се е превърнало в Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да се откажем от общуване с тях. Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура препоръчва да избягваме близките отношения дори с ваиш̣н̣ава, който има лош нрав. Ние трябва да му отдаваме съответната почит като на ваиш̣н̣ава, но едновременно с това трябва да се държим настрана от него. Ваиш̣н̣ава е всеки, който признава Виш̣н̣у за Върховната Божествена Личност, но истинският ваиш̣н̣ава трябва да развие у себе си всички добри качества на полубоговете.

Когато обяснява смисъла на думата саттвена, Шрӣдхара Сва̄мӣ посочва, че тя е синоним на думата дхаирйен̣а, която значи „търпение“. Човек, който се занимава с предано служене, трябва да притежава голямо търпение. Той не трябва да се разколебава, когато първите опити не му донесат успех, а трябва да продължи да служи на Бога. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ потвърждава, че човек трябва да извършва преданото служене с ентусиазъм, търпение и увереност. Търпението е необходимо, за да може той да развие у себе си вярата, че Кр̣ш̣н̣а непременно ще го приеме, защото се е посветил на преданото служене. Той трябва само да продължи да служи според правилата и предписанията и тогава със сигурност ще постигне успех.