Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.17

В тринайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ ясно е казано, че човек трябва да извършва предано служене и да овладява духовното знание под ръководството на а̄ча̄ря. А̄ча̄рьопа̄санам – той трябва да обожава а̄ча̄ря, духовен учител, който е познал истинската природа на нещата. Духовният учител трябва да принадлежи към ученическа последователност, водеща началото си от Кр̣ш̣н̣а. Предшествениците на духовния учител са неговият духовен учител, духовният учител на неговия духовен учител и т.н. – всички тези а̄ча̄рии заедно съставляват ученическата последователност.

Настоящата строфа препоръчва на предания да се отнася с огромна почит на всички а̄ча̄рии. В ша̄стрите се казва: гуруш̣у нара-матих̣. Гуруш̣у означава „на а̄ча̄риите“, а нара-матих̣ значи „смятайки за обикновени хора“. Осъдително е ваиш̣н̣авите, преданите, да бъдат причислявани към определена каста, а̄ча̄риите да бъдат смятани за обикновени хора, а мӯртите в храма – за статуи от камък, дърво или метал. Ниямена – човек трябва да отдава на а̄ча̄риите най-дълбока почит в съответствие с правилата на писанията. Освен това той трябва да е състрадателен към бедните. С това обаче не се има предвид тези, които са затруднени материално. От гледна точка на преданите бедни са ония, който не притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание. Човек може да има огромни материални богатства, но ако не е в съзнание за Кр̣ш̣н̣а, той е беден. И обратното, много а̄ча̄рии, например Рӯпа Госва̄мӣ и Сана̄тана Госва̄мӣ, нощем оставали да спят под дърветата. Погледнато отстрани, те били бедни, но когато прочетем произведенията, които са ни оставили, веднага разбираме, че в духовно отношение те са били най-богатите хора.

Преданият проявява състрадание към бедните души, които нямат духовно знание, и ги просвещава, за да им помогне да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е едно от задълженията му. Той трябва да поддържа приятелски отношения с тези, които в духовно отношение са на неговото равнище, т.е. които споделят неговите възгледи за живота. Няма никакъв смисъл преданият да се сприятелява с обикновени хора; той трябва да дружи с предани, защото чрез взаимните си беседи те си помагат един другиму да напредват по пътя на духовното познание. Това общуване се нарича иш̣т̣а-гош̣т̣хӣ.

В Бхагавад-гӣта̄ се говори за бодхаянтах̣ параспарам, което значи „обсъждайки помежду си“. Обикновено чистите предани ценят времето си и го използват изключително за да четат и обсъждат помежду си повествованията за различните дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а или Бог Чайтаня. Има безброй произведения – Пура̄н̣ите, Маха̄бха̄рата, Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и Упаниш̣адите, – които предлагат безброй теми за разговор между двама или повече предани. Приятелски отношения трябва да се поддържат с хора, които имат същите интереси и възгледи. Такива хора се наричат сва-джа̄ти, „от същата каста“. Преданият трябва да избягва да общува с хора, чийто характер не отговаря на ваиш̣н̣авския идеал. Дори ако човек е ваиш̣н̣ава, предан на Кр̣ш̣н̣а, щом поведението му не отговаря на приетите норми, той трябва да бъде избягван. Човек трябва внимателно да контролира ума и сетивата си, като строго следва правилата и ограниченията на писанията и поддържа близки отношения с тези личности, които се намират на неговото равнище.