Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.15

Човек трябва да изпълнява задълженията, присъщи на съсловието, към което принадлежи – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра. Предписаните задължения на четирите съсловия в човешкото общество са обяснени в Бхагавад-гӣта̄. Бра̄хман̣ите са длъжни да владеят сетивата си и да бъдат честни, чисти и образовани предани. Природата на кш̣атриите е да управляват. Те са безстрашни в битките и щедро раздават подаяния. Вайшите, или търговците и земеделците, търгуват със стоки, отглеждат крави и се занимават със селско стопанство. Шӯдрите, или работниците, служат на по-висшите съсловия, защото сами по себе си не са особено интелигентни.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва: сва-карман̣а̄ там абхярчя – каквото и положение да заема човек, той винаги може да служи на Върховния Бог, като изпълнява предписаните си задължения. Не бива да мислим, че само бра̄хман̣ите могат да служат на Бога, а шӯдрите не могат. Всеки може да служи на Бога, като под ръководството на духовен учител, който е представител на Върховната Божествена Личност, изпълнява предписаните си задължения. Никой не бива да мисли, че задълженията, които изпълнява, са по-низши от тези на другите съсловия. Бра̄хман̣ът служи на Бога с интелигентността си, а кш̣атрията му служи, като използва военния си талант, както Арджуна служел на Кр̣ш̣н̣а. Арджуна бил воин, той нямал време да изучава Веда̄нта и други високоинтелектуални произведения. Девойките от Враджадха̄ма принадлежали към съсловието на вайшите. Те отглеждали крави и работели на полето. Осиновителят на Кр̣ш̣н̣а, Нанда Маха̄ра̄джа, и близките му също били вайши. Те не били много образовани, но това не им пречело да служат на Кр̣ш̣н̣а, като го обичат и му предлагат всичко, което имат. Известни са и много примери за това, как на Кр̣ш̣н̣а служели и чан̣д̣а̄ли, хора, които са по-низши дори от шӯдрите. Мъдрецът Видура също бил смятан за шӯдра, защото майка му била шӯдра. Всъщност произходът на човека няма никакво значение, защото в Бхагавад-гӣта̄ Богът лично заявява, че всеки, който отдава предано служене, има трансцендентална позиция. Всички предписани задължения са почтени и славни, ако се извършват като предано служене за Бога, без желание за лична изгода. Това предано служене трябва да е безпричинно, непрекъснато и спонтанно. Кр̣ш̣н̣а е неотразимо привлекателен и наш дълг е да му служим с всичко, с което можем. Това се нарича чисто предано служене.

Друг важен израз в тази строфа е на̄тихим̇срен̣а („с колкото се може по-малко насилие и отнемане на живот“). Дори ако преданият е принуден да използва насилие, той не бива да го прави извън рамките на абсолютно необходимото. Понякога хората питат: „Убеждавате ни да не ядем месо, а в същото време вие ядете зеленчуци. Това не е ли насилие?“ Да, яденето на зеленчуци също е насилие. Вегетарианците също извършват насилие над други живи същества, защото и зеленчуците имат живот. Неотдадените убиват крави, кози и други животни, за да се хранят с плътта им. Преданият, който е вегетарианец, също убива. Но тази строфа посочва нещо много важно: всяко живо същество е принудено да съществува, като убива друго живо същество. Джӣво джӣвася джӣванам – живото същество живее за сметка на живота на друго живо същество. Но човек има право да извършва насилие само в рамките на абсолютно необходимото.

Човекът не трябва да яде нищо, което не е предложено на Върховната Божествена Личност. Ягя-шиш̣т̣а̄шинах̣ сантах̣ – като яде храна, предложена на Ягя, Върховната Божествена Личност, човек се освобождава от последиците на всичките си грехове. Затова преданият яде само праса̄д – храна, предложена преди това на Върховния Бог. Кр̣ш̣н̣а казва, че когато преданият му предложи с преданост ястия, приготвени от плодове или зеленчуци, Той ги приема. Преданият трябва да предлага на Кр̣ш̣н̣а само вегетариански храни. Ако Върховният Бог искаше ястия, приготвени от животинска плът, щяхме да му предлагаме животинска плът, но Той никъде не ни казва да правим подобно нещо.

Ние сме принудени да извършваме насилие, такъв е законът на природата. Но не трябва да извършваме ненужно насилие, не трябва да преминаваме границите на позволеното, определено от Бога. Арджуна използвал умението си да убива и макар убийството да е явно насилие, той убивал враговете си само защото такава била волята на Кр̣ш̣н̣а. По същия начин ако ние извършваме насилие само по необходимост, подчинявайки се на волята на Бога, действията ни се наричат на̄тихим̇са̄. Насилието не може да бъде избегнато напълно, защото обусловеното съществуване неминуемо предполага насилие. Но не трябва да извършваме повече насилие, отколкото е необходимо, т.е. повече, отколкото отрежда Върховната Божествена Личност.