Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.11-12
Деванагари
मद्गुणश्रुतिमात्रेण मयि सर्वगुहाशये ।
मनोगतिरविच्छिन्ना यथा गङ्गाम्भसोऽम्बुधौ ॥ ११ ॥
लक्षणं भक्तियोगस्य निर्गुणस्य ह्युदाहृतम् ।
अहैतुक्यव्यवहिता या भक्ति: पुरुषोत्तमे ॥ १२ ॥
मनोगतिरविच्छिन्ना यथा गङ्गाम्भसोऽम्बुधौ ॥ ११ ॥
लक्षणं भक्तियोगस्य निर्गुणस्य ह्युदाहृतम् ।
अहैतुक्यव्यवहिता या भक्ति: पुरुषोत्तमे ॥ १२ ॥
Стих
мад-гун̣а-шрути-ма̄трен̣а
майи сарва-гуха̄шайе
мано-гатир авиччхинна̄
ятха̄ ган̇га̄мбхасо 'мбудхау
майи сарва-гуха̄шайе
мано-гатир авиччхинна̄
ятха̄ ган̇га̄мбхасо 'мбудхау
лакш̣ан̣ам̇ бхакти йогася
ниргун̣ася хй уда̄хр̣там
ахаитукй авявахита̄
я̄ бхактих̣ пуруш̣оттаме
ниргун̣ася хй уда̄хр̣там
ахаитукй авявахита̄
я̄ бхактих̣ пуруш̣оттаме
Дума по дума
мат — за моите; гун̣а — качества; шрути — слушане; ма̄трен̣а — само; майи — към мен; сарва-гуха̄-а̄шайе — пребиваващ във всяко сърце; манах̣-гатих̣ — пътят на сърцето; авиччхинна̄ — непрекъсвано; ятха̄ — като; ган̇га̄ — на Ганг; амбхасах̣ — на водата; амбудхау — към океана; лакш̣ан̣ам — проявление; бхакти йогася — на преданото служене; ниргун̣ася — неосквернено; хи — наистина; уда̄хр̣там — проявено; ахаитукӣ — безпричинно; авявахита̄ — неотделимо; я̄ — което; бхактих̣ — предано служене; пуруш̣а-уттаме — към Върховната Божествена Личност.
Превод
Чистото предано служене се проявява, когато умът изпитва спонтанно влечение към слушането на трансценденталното име и на повествованията за трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност, която живее във всяко сърце. Както водите на Ганг сами текат към океана, така бликналият екстаз на чистия предан се лее право към Върховния Бог, помитайки по пътя си всички материални препятствия.
Пояснение
Основният принцип на чистото, неосквернено предано служене е любовта към Бога. Мад-гун̣а-шрути-ма̄трен̣а означава „веднага щом чуе за трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност“. Тези качества се наричат ниргун̣а. Върховният Бог не е замърсен с гун̣ите на материалната природа и затова привлича чистия предан. На предания не му се налага да медитира, за да развие такова влечение. Той вече е на трансцендентално равнище и влечението между него и Върховната Божествена Личност е естествено и спонтанно – тук то е сравнено с водите на Ганг, които текат към океана. Както никакви препятствия не могат да спрат течението на Ганг, по същия начин никакви материални условия не могат да попречат на влечението на чистия предан към трансценденталното име, форма и забавления на Върховния Бог. Във връзка с това трябва да обърнем внимание на думата авиччхинна̄, „непрекъсвано“. Никакви материални препятствия не могат да спрат потока на преданото служене на чистия предан.
Думата ахаитукӣ означава „безкористно“. Чистият предан не се занимава с предано служене поради някаква причина. Той не очаква, че в замяна ще получи някакви материални или духовни блага. Това е първият признак на чистата, непримесена преданост. Аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням – той не се стреми с помощта на преданото служене да изпълнява личните си желания. Неговото предано служене е предназначено единствено за пуруш̣оттама, Върховната Божествена Личност, и за никого другиго. Понякога псевдопреданите обожават многобройните полубогове, като мислят, че формите им са тъждествени на формата на Върховната Божествена Личност. Но тук специално е подчертано, че обект на бхакти, на преданото служене, е единствено Върховната Божествена Личност – На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а – и никой друг.
Авявахита̄ означава „непрекъснато“. Чистият предан служи на Бога денонощно, без да спира. Той е изградил живота си по такъв начин, че всяка минута и секунда да е зает с някакъв вид предано служене за Върховната Божествена Личност. Думата авявахита̄ означава също, че интересът на предания съвпада с интереса на Върховния Бог. Единственият стремеж на предания е да изпълни трансценденталното желание на Върховния. Подобно спонтанно служене за Бога е трансцендентално, то не може да бъде замърсено от гун̣ите на материалната природа. Това са признаците на чистото предано служене, освободено от всички замърсявания.