Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.22
Деванагари
यच्छौचनि:सृतसरित्प्रवरोदकेन
तीर्थेन मूर्ध्न्यधिकृतेन शिव: शिवोऽभूत् ।
ध्यातुर्मन:शमलशैलनिसृष्टवज्रं
ध्यायेच्चिरं भगवतश्चरणारविन्दम् ॥ २२ ॥
तीर्थेन मूर्ध्न्यधिकृतेन शिव: शिवोऽभूत् ।
ध्यातुर्मन:शमलशैलनिसृष्टवज्रं
ध्यायेच्चिरं भगवतश्चरणारविन्दम् ॥ २२ ॥
Стих
яч-чхауча-них̣ср̣та-сарит-правародакена
тӣртхена мӯрдхнй адхикр̣тена шивах̣ шиво 'бхӯт
дхя̄тур манах̣-шамала-шаила-ниср̣ш̣т̣а-ваджрам̇
дхя̄йеч чирам̇ бхагаваташ чаран̣а̄равиндам
тӣртхена мӯрдхнй адхикр̣тена шивах̣ шиво 'бхӯт
дхя̄тур манах̣-шамала-шаила-ниср̣ш̣т̣а-ваджрам̇
дхя̄йеч чирам̇ бхагаваташ чаран̣а̄равиндам
Дума по дума
ят — лотосовите нозе на Бога; шауча — измиваща; них̣ср̣та — протичаща; сарит-правара — на Ганг; удакена — от водата; тӣртхена — свята; мӯрдхни — върху главата си; адхикр̣тена — носена; шивах̣ — Шива; шивах̣ — благословен; абхӯт — стана; дхя̄тух̣ — на медитиращия; манах̣ — в ума; шамала-шаила — планината от грях; ниср̣ш̣т̣а — хвърлена; ваджрам — мълния; дхя̄йет — човек трябва да медитира; чирам — дълго време; бхагаватах̣ — на Бога; чаран̣а-аравиндам — върху лотосовите нозе.
Превод
Благословеният Шива става още по-свят благодарение на това че носи върху главата си свещените води на Ганг, които водят началото си от водата, измила лотосовите нозе на Бога. Нозете на Бога са като мълнии, хвърлени за да разбият планината от грях, която е изпълнила ума на предания, занимаващ се с медитация. Затова човек дълго време трябва да медитира върху лотосовите нозе на Бога.
Пояснение
В тази строфа се говори за особената позиция на Шива. Имперсоналистите твърдят, че Абсолютната Истина няма форма и затова човек може да си я представя в която и да е форма, било то във формата на Виш̣н̣у, на Шива, на богиня Дурга̄ или на техния син Ган̣еша. Но в действителност Върховната Божествена Личност е върховният господар на всички живи същества. В Чайтаня чарита̄мр̣та (А̄ди, 5.142) се казва: екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а, а̄ра саба бхр̣тя – Върховният Бог е Кр̣ш̣н̣а, а всички останали, включително Шива, Брахма̄ и другите полубогове, са негови слуги. За същото се говори и в настоящата строфа. Величието на Шива се дължи на това, че той носи на главата си свещените води на Ганг, която води началото си от водата, измила нозете на Бог Виш̣н̣у. В Хари-бхакти вила̄са на Сана̄тана Госва̄мӣ се казва, че всеки, който приравнява Върховния Бог с Шива, Брахма̄ и останалите полубогове, става па̄ш̣ан̣д̣ӣ, атеист. В никакъв случай не бива да мислим, че Върховният Бог Виш̣н̣у и полубоговете са на едно равнище.
В тази строфа има и друг важен момент. Заради това че от незапомнени времена обусловената душа е в контакт с материалната енергия, в ума ѝ са се натрупали купища замърсявания под формата на желания за господство над материалната природа. Тези замърсявания са като планина, но планината може да стане на прах, ако бъде ударена от мълния. Медитацията върху лотосовите нозе на Бога е като мълния, която унищожава планината от замърсявания в ума на медитиращия йогӣ. Ако един йогӣ иска да разбие планината от замърсявания в ума си, той трябва да се съсредоточи върху лотосовите нозе на Бога, а не да си представя нещо пусто или безличностно. И тъй като замърсяванията, натрупали се в ума, са приели формата на здрав монолит, човек трябва да медитира върху лотосовите нозе на Бога доста дълго. Тези обаче, които са свикнали постоянно да мислят за лотосовите нозе на Бога, са в съвсем различна позиция. Преданите са толкова съсредоточени върху лотосовите нозе на Бога, че не могат мислят за нищо друго. И така, всички, които практикуват йога, трябва първо да обуздаят сетивата си, като следват регулиращите принципи, а след това да започнат да медитират върху лотосовите нозе на Бога, и то в течение на дълго време.
Тук специално е подчертано: бхагаваташ чаран̣а̄равиндам – човек трябва да мисли за лотосовите нозе на Бога. Ма̄я̄ва̄дӣте си въобразяват, че е достатъчно човек да мисли за лотосовите нозе на Шива или Брахма̄ или на богиня Дурга̄, за да постигне освобождение, но това не е така. За да се подчертае този факт, тук е използвана думата бхагаватах̣, която означава „на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у“. С тази дума не се назовава никой друг. Друг важен израз в дадената строфа е шивах̣ шиво 'бхӯт. По природа Шива е много благочестив и затова е толкова велик. Но тъй като е приел върху главата си водите на Ганг, извиращи от лотосовите нозе на Бога, с това той е станал още по-благочестив и велик. По такъв начин се подчертава значението на лотосовите нозе на Бога. Връзката с тях може да усили величието дори на Шива, какво да говорим за останалите, обикновените живи същества.