Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.12

यथा जलस्थ आभास: स्थलस्थेनावद‍ृश्यते ।
स्वाभासेन तथा सूर्यो जलस्थेन दिवि स्थित: ॥ १२ ॥
ятха̄ джала-стха а̄бха̄сах̣
стхала-стхена̄вадр̣шяте
сва̄бха̄сена татха̄ сӯрьо
джала-стхена диви стхитах̣

Дума по дума

ятха̄като; джала-стхах̣намиращо се във водата; а̄бха̄сах̣отражение; стхала-стхенанамиращо се на стената; авадр̣шятесе възприема; сва-а̄бха̄сеначрез отражението си; татха̄по този начин; сӯрях̣слънцето; джала-стхенаразположено във водата; дивив небето; стхитах̣разположено.

Превод

Присъствието на Върховния Бог може да се осъзнае така, както осъзнаваме присъствието на слънцето, когато видим отражението му във водата и вторичното му отражение върху стената на стаята, въпреки че самото слънце се намира в небето.

Пояснение

Примерът, който е даден тук, е съвършен. Слънцето се намира в небето, на огромно разстояние от земната повърхност, но отражението му може да бъде видяно в съда, пълен с вода, поставен в ъгъла на стаята. В стаята е сумрачно, а слънцето се намира високо в небето, но отражението му във водата осветява стаята и разсейва сумрака. Чистият предан осъзнава присъствието на Върховната Божествена Личност във всичко благодарение на отражението на неговата енергия. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че както за наличието на огън се съди по излъчваната топлина и светлина, така присъствието на единния Бог, Върховната Личност, може да се усети навсякъде благодарение на всепроникващите му многообразни енергии. Ӣшопаниш̣ад потвърждава, че освободената душа чувства навсякъде присъствието на Бога, както слънчевата светлина и отражението на слънцето могат да се видят навсякъде, въпреки че самото слънце е на огромно разстояние от земята.