Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.13

Обусловената душа си мисли, че е това тяло, но освободената душа знае, че не е тялото, а е чиста душа. Това „аз съм“ се нарича его или самоотъждествяване. Представите „Аз съм това тяло“ или „Всичко, което е свързано с тялото ми, е мое“ са продиктувани от лъжливото его. Но когато човек е постигнал себепознание и смята себе си за вечен слуга на Върховния Бог, това самоотъждествяване е истинското му его. Едната концепция е породена от мрака на трите качества на материалната природа – добро, страст и невежество, – а другата се намира на равнището на чистото добро, наречено шуддха-саттва, или ва̄судева. Когато казваме, че трябва да се освободим от егото, имаме предвид лъжливото его, тъй като истинското его е наша неизменна същност, която съществува вечно. Когато азът на живото същество се пречупва през материално замърсените тяло и ум, с които то невярно се отъждествява, живото същество се намира в обусловено състояние, но когато азът се пречупва през чистата среда на истинското его, живото същество се нарича освободено. Най-напред човек трябва да пречисти обусловеното си съзнание и да престане да се отъждествява с материалната собственост, която притежава, а след това трябва да намери истинската си същност във взаимоотношенията с Върховния Бог. В обусловеното си състояние човек гледа на всичко около себе си като на обект за сетивно наслаждение, а в освободеното си състояние използва всичко в служене на Върховния Бог. Кр̣ш̣н̣а съзнание, или преданото служене, е равнището на истинското освобождение. Приемането и отхвърлянето, което се осъществява на материално равнище, на равнището на пустотата или имперсонализма, е несъвършено състояние за чистата душа.

Когато постигне зрението на чистата душа, сатя-др̣к, човек вижда във всичко съществуващо отражение на Върховната Божествена Личност. Това можем да поясним с конкретен пример. Когато обусловената душа види красива роза, тя мисли, че трябва да използва това прекрасно ароматно цвете за удоволствие на собствените си сетива. Това е единият тип зрение. Освободената душа обаче вижда в същото това цвете отражение на Върховния Бог. Тя мисли: „Това красиво цвете е сътворено от висшата енергия на Върховния Бог, следователно то му принадлежи и трябва да се използва в служене на него“. Това са две напълно различни виждания. Обусловената душа приема цветето като нещо, което може да достави наслаждение на нея, докато преданият го приема като обект, с който може да служи на Бога. По аналогичен начин човек може да види отражение на Върховния Бог в собствените си сетива, ум и тяло и изобщо във всичко. С това правилно виждане той може да използва всичко в служене на Бога. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху се казва, че човек, който използва в служене на Бога всичко – жизнената си енергия, богатството си, интелигентността си и словата си – или поне иска да използва всичко това в служене на Бога, трябва да бъде смятан за освободена душа, сатя-др̣к, независимо от положението си. Такъв човек е разбрал истинската природа на нещата.