Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.11
Деванагари
मुक्तलिङ्गं सदाभासमसति प्रतिपद्यते ।
सतो बन्धुमसच्चक्षु: सर्वानुस्यूतमद्वयम् ॥ ११ ॥
सतो बन्धुमसच्चक्षु: सर्वानुस्यूतमद्वयम् ॥ ११ ॥
Стих
мукта-лин̇гам̇ сад-а̄бха̄сам
асати пратипадяте
сато бандхум асач-чакш̣ух̣
сарва̄нус’там адваям
асати пратипадяте
сато бандхум асач-чакш̣ух̣
сарва̄нус’там адваям
Дума по дума
мукта-лин̇гам — трансцендентален; сат-а̄бха̄сам — проявен като отражение; асати — в лъжливото его; пратипадяте — той осъзнава; сатах̣ бандхум — основа на веществената причина; асат-чакш̣ух̣ — окото (този, който разкрива) на заблуждаващата енергия; сарва-анус’там — влезе във всичко съществуващо; адваям — единен.
Превод
Освободената душа осъзнава Абсолютната Божествена Личност, която е трансцендентална и присъства като отражение дори в лъжливото его. Богът е основата на веществената причина и влиза във всичко съществуващо. Той е абсолютен и единен и е окото на заблуждаващата енергия.
Пояснение
Чистият предан може да види присъствието на Върховната Божествена Личност във всички материални обекти. Върховният Бог присъства в тях само като отражение, но чистият предан съзнава, че единствената светлина в мрака на материалната илюзия е Богът, който е нейна опора. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е основата на материалното проявление. А в Брахма сам̇хита̄ се казва, че Той е причината на всички причини. Пак в Брахма сам̇хита̄ е казано, че чрез частичната или чрез пълната си експанзия Върховният Бог присъства не само в тази и в останалите вселени, но и във всеки атом на творението, въпреки че в същото време остава единен. Думата адваям, „без втори“, която е използвана в тази строфа, показва, че Върховната Божествена Личност остава единна и неделима, въпреки че присъства във всичко, дори в атомите. За вездесъщото присъствие на Бога се говори в следващата строфа.