Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.10
Деванагари
निवृत्तबुद्ध्यवस्थानो दूरीभूतान्यदर्शन: ।
उपलभ्यात्मनात्मानं चक्षुषेवार्कमात्मदृक् ॥ १० ॥
उपलभ्यात्मनात्मानं चक्षुषेवार्कमात्मदृक् ॥ १० ॥
Стих
нивр̣тта-буддхй-авастха̄но
дӯрӣ-бхӯта̄ня-даршанах̣
упалабхя̄тмана̄тма̄нам̇
чакш̣уш̣ева̄ркам а̄тма-др̣к
дӯрӣ-бхӯта̄ня-даршанах̣
упалабхя̄тмана̄тма̄нам̇
чакш̣уш̣ева̄ркам а̄тма-др̣к
Дума по дума
нивр̣тта — преодолял; буддхи-авастха̄нах̣ — равнищата на материалното съзнание; дӯрӣ-бхӯта — далече; аня — други; даршанах̣ — жизнени концепции; упалабхя — осъзнал; а̄тмана̄ — чрез пречистения си интелект; а̄тма̄нам — собственото си аз; чакш̣уш̣а̄ — с очите си; ива — като; аркам — слънцето; а̄тма-др̣к — осъзнал себе си.
Превод
Преданият трябва да се издигне до трансценденталното равнище, отвъд всички равнища на материалното съзнание, и да се разграничи от всички други концепции за живота. По този начин той ще се освободи от лъжливото его и ще види истинското си аз, както вижда слънцето в небето.
Пояснение
Съзнанието на човек, който има материални представи за живота, действа на три равнища. Когато сме будни, то действа по един начин, когато спим, действа по друг, а когато сме потънали в дълбок сън, функционира съвсем различно. За да постигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да станем трансцендентални към тези три равнища на съзнанието. Сегашното ни съзнание трябва да престане да възприема окръжаващия свят вън от връзката му с Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Това се нарича дӯрӣ-бхӯта̄ня-даршанах̣ – когато постигне съвършенството на Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек навсякъде вижда единствено Кр̣ш̣н̣а. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че пред погледа на съвършения предан минават много движещи се и неподвижни обекти, но във всичко, което го обкръжава, той съзира действието на енергията на Кр̣ш̣н̣а. А когато си спомни за енергията на Кр̣ш̣н̣а, преданият веднага си спомня и самия Кр̣ш̣н̣а в личностната му форма. Затова във всичко, което го заобикаля, той вижда само Кр̣ш̣н̣а. В Брахма сам̇хита̄ (5.38) се казва, че когато очите на човек са намазани с елея на любовта към Кр̣ш̣н̣а (према̄н̃джана-ччхурита), той постоянно вижда Кр̣ш̣н̣а – и вътре в себе си, и във всичко наоколо. Това се потвърждава и в дадената строфа. Човек трябва да се освободи от всички други видове светоглед, тогава ще може да надмогне лъжливото его с неговите неверни отъждествявания и ще гледа на себе си като на вечен слуга на Бога. Чакш̣уш̣ева̄ркам – както съвършено отчетливо виждаме слънцето в небето, по същия начин този, който напълно е развил своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да види Кр̣ш̣н̣а и неговата енергия. С помощта на това зрение човек става а̄тма-др̣к, т.е. постига себепознание. Когато се освободи от лъжливото его, което го кара да се отъждествява с тялото, той започва да вижда истинската природа на нещата. Тогава се пречистват и сетивата му. Вместо да се опитва да спре дейностите на сетивата си, човек трябва да отстрани лъжливото его, което е причина за отъждествяването му с тялото. Тогава сетивата му се пречистват веднага, а с чисти сетива той може да отдава на Бога истинско предано служене.