Шрӣмад Бха̄гаватам 3.24.33
Деванагари
परं प्रधानं पुरुषं महान्तं
कालं कविं त्रिवृतं लोकपालम् ।
आत्मानुभूत्यानुगतप्रपञ्चं
स्वच्छन्दशक्तिं कपिलं प्रपद्ये ॥ ३३ ॥
कालं कविं त्रिवृतं लोकपालम् ।
आत्मानुभूत्यानुगतप्रपञ्चं
स्वच्छन्दशक्तिं कपिलं प्रपद्ये ॥ ३३ ॥
Стих
парам̇ прадха̄нам̇ пуруш̣ам̇ маха̄нтам̇
ка̄лам̇ кавим̇ три-вр̣там̇ лока-па̄лам
а̄тма̄нубхӯтя̄нугата-прапан̃чам̇
сваччханда-шактим̇ капилам̇ прападйе
ка̄лам̇ кавим̇ три-вр̣там̇ лока-па̄лам
а̄тма̄нубхӯтя̄нугата-прапан̃чам̇
сваччханда-шактим̇ капилам̇ прападйе
Дума по дума
парам — трансцендентална; прадха̄нам — върховна; пуруш̣ам — личност; маха̄нтам — която е източник на материалния свят; ка̄лам — която е времето; кавим — всезнаеща; три-вр̣там — трите гун̣и на материалната природа; лока-па̄лам — която поддържа всички вселени; а̄тма — в себе си; анубхӯтя — чрез вътрешна енергия; анугата — разрушено; прапан̃чам — чието материално проявление; сва-чханда — независимо; шактим — която е могъща; капилам — на Бог Капила; прападйе — аз се отдавам.
Превод
Отдавам се на Върховната Божествена Личност, приела образа на Капила, която е независима в могъществото си и е трансцендентална; на Върховната Личност, която е повелител на съвкупната материя и на времето; на всезнаещия, който поддържа съществуването на всички вселени, подвластни на трите гун̣и на материалната природа, и който поглъща материалните проявления след унищожението им.
Пояснение
Когато нарича сина си Капила Муни парам, Кардама Муни има предвид шестте достояния на Бога – богатство, сила, слава, красота, знание и отреченост. Думата парам е употребена и в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, в словосъчетанието парам̇ сатям, което посочва „суммум бонум“, Върховната Божествена Личност. Значението на думата парам се разкрива по-пълно от следващата дума, прадха̄нам, която означава „главата, началото, източникът на всичко“, или сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам – „причината на всички причини“. Върховната Божествена Личност не е безформена. Богът е пуруш̣а, т.е. наслаждаващият се и изначалната личност. Той е елементът време и е всезнаещ. Той знае всичко – миналото, настоящето и бъдещето, – както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄, където Богът казва: „Аз зная всичко – настоящето, миналото и бъдещето – във всяко кътче на вселената“. Материалният свят, който е под властта на трите гун̣и на природата, също е проявление на неговата енергия. Пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте – всичко, което виждаме, е резултат от взаимодействието на енергиите на Бога (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.8). Парася брахман̣ах̣ шактис татхедам акхилам̇ джагат – се казва във Виш̣н̣у Пура̄н̣а. Ние знаем, че всичко около нас е резултат от взаимодействието на трите гун̣и на материалната природа, но всъщност всичко е резултат от взаимодействието на енергиите на Бога. Лока-па̄лам – Той е действителният хранител на живите същества. Нитьо-нитя̄на̄м – Той е главният сред всичките живи същества; Той е един, но обезпечава съществуването на безброй много живи същества. Богът се грижи за поддържането на всички живи същества, но самият Той не се нуждае от ничия поддръжка и грижи. Така се проявява неговата сваччханда-шакти – Той не зависи от никого и от нищо. Човек може да нарича себе си независим, но в действителност винаги зависи от някого другиго. Божествената Личност обаче е абсолютна. Няма никой, който да е равен на Бога или да го превъзхожда.
Капила Муни се появил в този свят в ролята на син на Кардама Муни, но тъй като бил инкарнация на Върховната Божествена Личност, Кардама Муни отдал смирените си поклони и му се подчинил напълно. В тази строфа е употребена и една друга дума, която е много важна: а̄тма̄нубхӯтя̄нугата-прапан̃чам. Богът идва в материалния свят в образа на Капила, Ра̄ма, Нр̣сим̇ха или Вара̄ха, но всички форми, които приема, са проявления на личната му вътрешна енергия. Те не са изградени от материална енергия. Обикновените живи същества, които идват в материалния свят, получават тела, създадени от материалната енергия, но когато в материалния свят идва самият Кр̣ш̣н̣а, негова експанзия или частично проявление на някоя негова експанзия, техните тела не са материални, въпреки че изглеждат такива. Тялото на Бога винаги е трансцендентално. Но глупаците и негодниците, наречени мӯд̣ха, смятат Бога за подобен от тях и затова му се подиграват. Тъй като не са в състояние да разберат Кр̣ш̣н̣а, те отказват да го приемат за Върховна Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣ – „негодниците и глупаците ми се присмиват“. Когато Богът се появява в една или друга форма, това не означава, че Той приема форма с помощта на материалната енергия. Той всъщност проявява своята духовна форма, в която съществува в духовната си обител.