Шрӣмад Бха̄гаватам 3.2.28

Този, който иска да се наслади на детските забавления на Бога, трябва да следва стъпките на Нанда, Упананда и другите обитатели на Враджа, които са свързани с Бога чрез родителска обич. Когато иска да получи нещо, детето започва да плаче с такава сила, че го чуват всички съседи, но веднага щом му дадат желания предмет, то тутакси се укротява и започва да се смее. Детският плач и смях изпълва с радост сърцата на родителите и по-възрастните членове на семейството, затова Богът често плачел и се смеел, с което потапял своите предани родители в трансцендентално блаженство. Само жителите на Враджа, такива като Нанда Маха̄ра̄джа, могат да се наслаждават на детските игри на Бога; имперсоналистите, които обожават Брахман или Парама̄тма̄, нямат такава възможност. Понякога, когато срещал в гората демони, Кр̣ш̣н̣а оставал за миг съвсем неподвижен, сякаш се стъписвал, но после хвърлял върху тях поглед на млад лъв и ги убивал на място. Детските му приятели бивали поразени и когато се върнели у дома, разказвали на родителите си случилото се и всички се възхищавали на подвизите на своя любимец Кр̣ш̣н̣а. Малкият Кр̣ш̣н̣а не принадлежал само на родителите си Нанда и Яшода̄. Той бил син на всички възрастни жители на Вр̣нда̄вана и приятел на всички момчета и момичета на негова възраст. Всички, дори животните, кравите и телетата във Вр̣нда̄вана, обичали Кр̣ш̣н̣а повече от всичко на света.