Шрӣмад Бха̄гаватам 3.2.27

परीतो वत्सपैर्वत्सांश्चारयन् व्यहरद्विभु: ।
यमुनोपवने कूजद्‌द्विजसंकुलिताङ्‌घ्रिपे ॥ २७ ॥
парӣто ватсапаир ватса̄м̇ш
ча̄раян вяхарад вибхух̣
ямунопаване кӯджад-
двиджа-сан̇кулита̄н̇гхрипе

Дума по дума

парӣтах̣заобиколен от; ватсапаих̣пастирчета; ватса̄нтеленца; ча̄раянпасе, грижи се; вяхаратнаслаждаваше се, бродейки; вибхух̣всемогъщият; ямуна̄река Ямуна̄; упаванеградини по брега; кӯджатсе чуваха гласове; двиджадва пъти родените птици; сан̇кулитаобрасли; ан̇гхрипес дърветата.

Превод

В детството си всемогъщият Бог, заобиколен от пастирчета и телета, бродеше по бреговете на река Ямуна̄ и минаваше през гъсти храсталаци и градини, изпълнени с чуруликането на сладкопойни птици.

Пояснение

Маха̄ра̄джа Нанда управлявал земи, които принадлежали на цар Кам̇са, но понеже бил вайшя, т.е. числял се към съсловието на търговците и земеделците, той отглеждал хиляди крави. Дълг на вайшите е да се грижат за кравите, както кш̣атриите са длъжни да защитават хората. Понеже Богът бил още дете, на него и на всичките му приятели пастирчета поверили да се грижат за телетата. Тези момчета пастирчета в миналите си раждания били велики р̣ш̣и и йогӣ и след много благочестиви животи сега заслужили да общуват с Бога и да играят с него като с равен. Пастирчетата не се интересували кой е Кр̣ш̣н̣а, те играели с него като с най-близък и любим приятел. Те го обичали толкова много, че вечер лягали с една-единствена мисъл: да настъпи по-скоро утрото, когато отново ще видят Кр̣ш̣н̣а и ще отидат с него в гората да пасат телетата.
Горите по бреговете на Ямуна̄ са красиви градини, които изобилстват от мангови, хлебни и ябълкови дървета, гуави, портокали, лозници, череши, палми и благоуханни цветя. И понеже били разположени край бреговете на реката, в тях живеели патици, жерави и пауни, които седели по клоните на дърветата. Всички тези дървета, птици и зверове били благочестиви живи същества, които се родили в трансценденталната обител Вр̣нда̄вана, за да доставят удоволствие на Бога и на вечните му спътници, момчетата пастирчета.
По време на игрите със своите приятели, в детството си Богът убил много демони, сред които били Агха̄сура, Бака̄сура, Праламба̄сура и Гардабха̄сура. Когато бил във Вр̣нда̄вана, Кр̣ш̣н̣а изглеждал най-обикновено момче, но в действителност бил като тлеещ огън. Както малката искра може да причини опустошителен пожар, така Богът започнал да убива тези велики демони още от най-ранно детство, докато бил в дома на Нанда Маха̄ра̄джа. Вр̣нда̄вана, земята, в която преминали детските игри на Бога, съществува и до ден-днешен и всеки, който отиде там, изпитва трансцендентално блаженство, макар че с несъвършените си материални очи никой от нас не може да види Бога. Бог Чайтаня казвал, че земята на Бога не се различава от него и затова преданите трябва да я обожават. Това наставление се следва особено ревностно от последователите на Бог Чайтаня, гаудийските ваиш̣н̣ави. И тъй като земята Вр̣нда̄вана е тъждествена с Бога, още преди пет хиляди години предани като Уддхава и Видура я посещавали, за да общуват със самия Бог – зрим или незрим. И днес хиляди предани на Бога бродят из свещените места на Вр̣нда̄вана, подготвяйки се да се върнат вкъщи, обратно при Бога.