Шрӣмад Бха̄гаватам 3.2.29

Когато Богът бил шест-седемгодишен, му поверили да наглежда кравите и биковете из пасищата. Той бил син на богат земевладелец, който притежавал хиляди крави. Във ведическото общество богатството се измерва по това, колко зърно и крави притежава човек. Зърното и кравите са напълно достатъчни, за да се решат всички проблеми около изхранването на човечеството. Човешкото общество се нуждае само от достатъчно зърно и крави, за да няма повече никакви икономически проблеми. Всички други потребности са неестествени и ненужни; човек ги създава само за да унищожава безценния си живот и да си губи времето в преследване на излишни неща. Като учител на човечеството, Бог Кр̣ш̣н̣а със собствен пример показал, че вайшите, които се занимават с търговия и земеделие, трябва да отглеждат крави и бикове и да закрилят тези ценни животни. Според смр̣ти кравата е майка на човека, а бикът му е баща. Кравата е наша майка, защото пием от млякото ѝ, както детето суче от майчината си гръд. Бикът е баща на човечеството, защото оре земята, за да може тя да роди зърно, както бащата работи, за да печели пари за децата си. Ако човешкото общество убива баща си и майка си, то убива жизнения си дух. Тук се казва, че прекрасните крави и бикове, които Кр̣ш̣н̣а пасял, били различни на цвят – рижи, черни, зелени, жълти, пепеляви… Пъстрите бикове и крави, доволни и напращели от здраве, оживявали цялата атмосфера на Вр̣нда̄вана и радвали всички.

Освен това Богът всеки ден свирел на прочутата си флейта. Нейните звуци доставяли на приятелите му такова трансцендентално удоволствие, че те забравяли всички разговори за брахма̄нанда, която имперсоналистите превъзнасят толкова много. По-нататък Шукадева Госва̄мӣ ще обясни, че пастирчетата били живи същества, извършили множество благочестиви дейности. Това им давало възможност сега да се наслаждават на общуване със самия Бог и да слушат трансценденталната му флейта. Брахма сам̇хита̄ (5.30) потвърждава, че Богът обича да свири на своята трансцендентална флейта.

Брахма̄джӣ казва: „Аз обожавам Говинда, предвечния Бог, който свири на трансценденталната си флейта. Очите му са като лотосови цветове, Той е украсен с паунови пера, а тялото му, с цвят на буреносен облак, е толкова прекрасно, че затъмнява красотата на милиони Купидони“. Такъв е неповторимият облик на Бога.