Шрӣмад Бха̄гаватам 3.2.20

Върховната Божествена Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, идва в този свят, за да изпълни две мисии: да освободи вярващите и да унищожи злодеите. Но Богът е абсолютен и затова, макар и различни на пръв поглед, тези две негови начинания са еднакви по същност. Когато убива Шишупа̄ла и подобните нему, Богът ги дарява със същото благо, с което удостоява вярващите, приели закрилата му. Всички воини, които на бойното поле се сражавали против Арджуна, виждали срещу себе си лотосовото лице на Бога и затова след смъртта си постигнали обителта на Бога, точно както преданите. Трябва да обърнем голямо внимание на думите „радост за очите“. Когато воините от другата страна на бойното поле видели начело на сражаващите се Бог Кр̣ш̣н̣а, те били очаровани от красотата му и у тях се пробудила любов към Бога. Шишупа̄ла също виждал Бога, но го виждал като враг, без да изпитва никаква обич. Затова той се слял с него, като потънал в брахмаджьоти, безличностното сияние от тялото му. А другите, които заемали междинна позиция, т.е. не били нито приятели, нито врагове на Бога, но все пак изпитвали симпатия към него, любувайки се на прекрасното му лице, веднага се издигнали до духовните планети, Вайкун̣т̣хите. Обителта на самия Бог се нарича Голока Вр̣нда̄вана, а обителите на пълните му експанзии, където Богът пребивава в образа на На̄ра̄ян̣а, се наричат Вайкун̣т̣хи. Любовта към Бога спи у всяко живо същество и целият процес на преданото служене има за цел да пробуди тази дремеща у нас вечна любов. Но степента, до която се е осъществило трансценденталното пробуждане, може да е различна. Онези, които напълно са пробудили любовта си към Бога, се връщат на планетата Голока Вр̣нда̄вана в духовното небе, докато хората, у които любовта към Бога едва е започнала да се пробужда – по щастливо стечение на обстоятелствата или благодарение на общуването с предани, – те отиват на планетите във Вайкун̣т̣ха. По същество между Голока и Вайкун̣т̣ха няма принципна разлика, но обитателите на Вайкун̣т̣ха служат на Бога, като се прекланят пред безкрайното му величие, докато в Голока му служат, движени от спонтанна и естествена обич.

Любовта към Бога се пробужда чрез общуване с чистите предани на Бога. Тук особено внимание заслужава думата па̄ртха̄стра-пӯтах̣. Тези, които видели прекрасното лице на Бога на бойното поле Курукш̣етра, най-напред били пречистени от яростните стрели на Арджуна. Богът се появил, за да облекчи тежкото бреме на Земята, и като се сражавал от негово име, Арджуна му помагал в тази мисия. Самият Арджуна не искал да се бие – за да бъде склонен да участва в сражението, трябвало да му се предаде цялата Бхагавад-гӣта̄. И понеже бил чист предан на Бога, той се съгласил да се бие въпреки първоначалното си решение. Така Арджуна се сражавал, за да помогне на Бога да облекчи бремето, което тегнело върху Земята. Всичко, което чистият предан прави, той го прави заради Бога; той няма никакви лични интереси. Затова когато воините на Курукш̣етра загивали от ръката на Арджуна, това било равностойно на гибел от самия Кр̣ш̣н̣а. Щом стрелата на Арджуна пронижела някой враг, този воин се пречиствал от всички материални замърсявания и отивал в духовното царство. У воините, които видели Бога лице в лице и се любували на лотосовите му нозе, се пробудила любовта към него и те се пренесли във Вайкун̣т̣халока, а не се слели с безличностното му сияние брахмаджьоти като Шишупа̄ла. Шишупала умрял, без да изпита към Бога някаква любов, но воините на Курукш̣етра напуснали телата си, като се възхищавали на красотата на Бога. Всички отишли в духовното царство, ала воините, у които се пробудила любов към Бога, се издигнали до планетите в трансценденталното небе.

Уддхава скърбял и мислел, че воините на Курукш̣етра са в много по-завидно положение от него, защото те заминали за Вайкун̣т̣ха, а той останал тук да оплаква напускането на Бога.