Шрӣмад Бха̄гаватам 3.2.16

मां खेदयत्येतदजस्य जन्म-
विडम्बनं यद्वसुदेवगेहे ।
व्रजे च वासोऽरिभयादिव स्वयं
पुराद् व्यवात्सीद्यदनन्तवीर्य: ॥ १६ ॥
ма̄м̇ кхедаятй етад аджася джанма-
вид̣амбанам̇ яд васудева-гехе
врадже ча ва̄со 'ри-бхая̄д ива сваям̇
пура̄д вява̄тсӣд яд-ананта-вӣрях̣

Дума по дума

ма̄мна мен; кхедаятими причинява болка; етаттова; аджасяна неродения; джанмараждане; вид̣амбанамобъркващо; яттова; васудева-гехев дома на Васудева; враджевъв Вр̣нда̄вана; часъщо; ва̄сах̣пребиваване; аривраг; бхая̄тот страх; ивакато че ли; сваямсебе си; пура̄тот Матхура̄ Пурӣ; вява̄тсӣтизбяга; яттози, който е; ананта-вӣрях̣безкрайно могъщ.

Превод

Когато мисля за Бог Кр̣ш̣н̣а – как въпреки че е нероден, се роди в затвора от Васудева, как, лишен от покровителството на баща си, се озова във Враджа и остана да живее там скрит, защото се боеше от врага, и как, макар да е безкрайно могъщ, избяга от Матхура̄ като страхливец – всички тези случки ме объркват и ме карат да страдам.

Пояснение

Тъй като Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалната личност, от която произлиза всичко съществуващо: ахам̇ сарвася прабхавах̣ (Бхагавад-гӣта̄, 10.8), джанма̄дй ася ятах̣ (Веда̄нта сӯтра, 1.1.2), – нищо не може да се сравнява с него или да го превъзхожда. Богът е въплъщение на съвършенството и когато в своите трансцендентални забавления приема ролята на син, съперник или враг, Той играе ролята си толкова съвършено, че обърква дори чистите предани като Уддхава. Уддхава например знаел много добре, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а съществува вечно и не може нито да умре, нито да изчезне, но въпреки това оплаквал загубата му. Всички тези събития са нужни, за да направят още по-съвършено ненадминатото великолепие на Бога. Те са предназначени единствено за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а. Когато бащата, който играе с малкия си син, ляга на пода и се преструва на победен, той прави това само за да достави удоволствие на детето. Богът е всемогъщ и затова може да съчетае у себе си несъвместимото – да се ражда, оставайки нероден, да търпи поражение, макар и непобедим, да се страхува и да не знае страх. Чистият предан разбира как Богът може да съчетава у себе си противоположностите и скърби за неотдадените, които, без да познават върховното величие на Кр̣ш̣н̣а, го мислят за митологично същество само защото писанията са пълни с противоречащи си на пръв поглед твърдения. Но всъщност в тях няма нищо противоречиво. Ако гледаме на Бога като на Бог, а не като на един от нас с всичките наши несъвършенства, ще разберем, че всичко си е на мястото.