Шрӣмад Бха̄гаватам 3.2.15

По природа преданите на Бога са спокойни, защото не копнеят за нищо материално. Освободената душа не жадува за нищо, затова и не скърби за нищо. Този, който иска да притежава, страда, когато загуби притежанията си. Но преданите не се стремят нито към материални придобивки, нито към духовно спасение. Те смятат отдаването на трансцендентално любовно служене на Бога за свой дълг, затова за тях няма значение къде се намират и какво трябва да вършат. Всички кармӣ, гя̄нӣ и йогӣ искат да притежават някакви материални или духовни богатства. Кармӣте жадуват материални богатства, а гя̄нӣте и йогӣте се стремят към духовни. Но преданите не търсят нито материални, нито духовни блага. Единственото, което те желаят, е да служат на Бога някъде в материалния или в духовния свят – където Той пожелае – и Богът винаги се отнася към тях с особено състрадание.

Характерът на кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте се определя от гун̣ите на природата и затова тези хора се наричат итара, неотдадени. Итарите, към които се числят дори йогӣте, понякога причиняват злини на преданите на Бога. Великият йогӣ Дурва̄са̄ Муни преследвал Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а, защото последният бил велик предан на Бога, а великият кармӣ и гя̄нӣ Хиран̣якашипу измъчвал дори собствения си син Прахла̄да Маха̄ра̄джа, задето бил ваиш̣н̣ава. Историята познава много примери за това, как итарите са подлагали на гонения умиротворените предани на Бога. Когато се зародят такива конфликти, Богът сам идва на Земята, тласкан от състрадание към чистите си отдадени. Тогава го съпровождат и пълните му части, които управляват махат-таттва.

Богът се намира навсякъде – както в материалните, така и в духовните владения. Той се появява, за да защити преданите си, когато между тях и неотдадените възникнат конфликти. Както триенето на материята винаги и навсякъде води до възникване на електрически разряд, така триенето между преданите и неотдадените става причина за появяването на вездесъщия Бог. За да изпълни мисията си, Бог Кр̣ш̣н̣а идва в този свят заедно с всичките си пълни части. Когато дошъл в образа на син на Васудева, различните хора го възприемали по различен начин. Някои казвали „Той е Върховната Божествена Личност“, други твърдели „Той е инкарнация на На̄ра̄ян̣а“, а трети настоявали „Той е въплъщение на Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у“. Но в действителност Той бил изначалната Върховна Божествена Личност: кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям, – а На̄ра̄ян̣а, пуруш̣ите и всички останали негови инкарнации го съпровождали, за да участват в различните му забавления. Думите махад-ам̇ша-юктах̣ посочват, че Кр̣ш̣н̣а идва, придружаван от пуруш̣ите, които създават махат-таттва. Ведическите химни също потвърждават това: маха̄нтам̇ вибхум а̄тма̄нам.

Подобно на електрически разряд, Бог Кр̣ш̣н̣а се появил на Земята в резултат на триенето между Кам̇са, от една страна, и Васудева и Уграсена, от друга. Васудева и Уграсена били предани на Бога, а Кам̇са, типичен представител на кармӣте и гя̄нӣте, бил неотдаден. Кр̣ш̣н̣а е сравняван със слънцето. Той се появил от океана на утробата на Девакӣ и в детските си години дарявал с щастие жителите от околностите на Матхура̄, както слънцето с утринните си лъчи разпуква лотосовите цветове. Когато стигнал до зенита на Два̄рака̄, Богът се оттеглил, подобно на залязващо слънце, и по думите на Уддхава целият свят отново потънал в мрак.