Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.29
Деванагари
भगवाननुगावाह यातं मा भैष्टमस्तु शम् ।
ब्रह्मतेज: समर्थोऽपि हन्तुं नेच्छे मतं तु मे ॥ २९ ॥
ब्रह्मतेज: समर्थोऽपि हन्तुं नेच्छे मतं तु मे ॥ २९ ॥
Стих
бхагава̄н ануга̄в а̄ха
я̄там̇ ма̄ бхаиш̣т̣ам асту шам
брахма-теджах̣ самартхо 'пи
хантум̇ неччхе матам̇ ту ме
я̄там̇ ма̄ бхаиш̣т̣ам асту шам
брахма-теджах̣ самартхо 'пи
хантум̇ неччхе матам̇ ту ме
Дума по дума
бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; анугау — на двамата си слуги; а̄ха — каза; я̄там — напуснете това място; ма̄ — нека няма; бхаишт̣ам — страх; асту — нека има; шам — щастие; брахма — на бра̄хман̣а; теджах̣ — проклятието; самартхах̣ — съм способен; апи — дори; хантум — да обезсиля; на иччхе — не желая; матам — одобрено; ту — напротив; ме — от мен.
Превод
Тогава Богът рече на слугите си Джая и Виджая: Напуснете това място и не се бойте. Вечна слава на вас двамата! Въпреки че мога да обезсиля проклятието на бра̄хман̣ите, Аз няма да постъпя така. Нещо повече, Аз самият дадох съгласието си всичко това да се случи.
Пояснение
Както обяснихме в коментара към текст 26, всичко, което се случило, било според замисъла на самия Бог. В нормални обстоятелства е невъзможно четиримата мъдреци да се ядосат на пазачите чак до такава степен или някой да се върне от Вайкун̣т̣ха, след като вече се намира там. И така, всички тези събития били замислени лично от Бога, за да могат да се осъществят забавленията му в материалния свят. Тук Той открито казва, че всичко е станало с негово съгласие. В противен случай е напълно невъзможно жители на Вайкун̣т̣ха да се върнат в материалния свят само заради проклятието на неколцина бра̄хман̣и. Богът дори благославя „виновниците“: „Вечна слава на вас двамата!“ Преданият, който веднъж е приет от Бога, никога няма да пропадне. Това е поуката от тази случка.