Шрӣмад Бха̄гаватам 2.3.21
Деванагари
भार: परं पट्टकिरीटजुष्ट -
मप्युत्तमाङ्गं न नमेन्मुकुन्दम् ।
शावौ करौ नो कुरुते सपर्यां
हरेर्लसत्काञ्चनकङ्कणौ वा ॥ २१ ॥
मप्युत्तमाङ्गं न नमेन्मुकुन्दम् ।
शावौ करौ नो कुरुते सपर्यां
हरेर्लसत्काञ्चनकङ्कणौ वा ॥ २१ ॥
Стих
бха̄рах̣ парам̇ пат̣т̣а-кирӣт̣а-джуш̣т̣ам
апй уттама̄н̇гам̇ на намен мукундам
ша̄вау карау но куруте сапаря̄м̇
харер ласат-ка̄н̃чана-кан̇кан̣ау ва̄
апй уттама̄н̇гам̇ на намен мукундам
ша̄вау карау но куруте сапаря̄м̇
харер ласат-ка̄н̃чана-кан̇кан̣ау ва̄
Дума по дума
бха̄рах̣ — товар; парам — тежък; пат̣т̣а — копринен; кирӣт̣а — тюрбан; джуш̣т̣ам — облечен с; апи — дори; уттама — горна; ан̇гам — част на тялото; на — никога; намет — покланя се; мукундам — на Бог Кр̣ш̣н̣а, освободителя; ша̄вау — трупове; карау — ръце; но — не; куруте — правят; сапаря̄м — обожание; харех̣ — на Божествената Личност; ласат — блестящ; ка̄н̃чана — направени от злато; кан̇кан̣ау — гривни; ва̄ — въпреки че.
Превод
Дори да е увенчана с копринен тюрбан, най-горната част на тялото е само един товар, ако не се покланя пред Божествената Личност, която може даде мукти (освобождение). А ръцете, дори и да се украсени с блестящи гривни, са като ръце на мъртвец, ако не служат на Божествената Личност Хари.
Пояснение
Както вече сме говорили, има три вида предани на Бога. Преданият от първата класа вижда у всички хора слуги на Бога, а преданият от втората класа прави разлика между предани и неотдадени. Затова преданият от втората класа трябва да проповядва – както се каза в предишната шлока, трябва високо да проповядва славата на Бога. Той приема ученици от средите на преданите от третата класа и на неотдадените. Понякога за целите на проповядването преданият от първата класа също слиза до равнището на втора класа. Обикновеният човек, който трябва да стане предан поне от трета класа, в тази шлока е съветван да посещава храма на Бога и да се покланя пред мӯртите, пък даже и да е много богат човек с копринен тюрбан или цар с корона на главата. Богът е Бог за всички, също и за великите царе и императори. Затова хората, които от светска гледна точка са богати, трябва редовно да посещават храма на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и да се покланят пред мӯртите. Човек не трябва да мисли, че мӯртите, които се обожават в храма, са направени от камък или от дърво; с благодатното си присъствие в храма под формата на арча̄ инкарнация Богът оказва голяма милост на падналите души. Както се спомена по-рано, чрез процеса на слушането човек може да осъзнае присъствието на Бога в храма. Затова слушането е много важно и е първото нещо, с което човек трябва да започва всекидневните си дейности в преданото служене. Слушането от автентични източници като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам е необходимо за всички класи предани. Човек, който от гордост не се покланя пред мӯртите на Бога в храма или отрича храмовото обожание (въпреки че няма представа от тази наука), трябва да знае, че тюрбанът или короната му само по-бързо ще го накарат да потъне в океана на материалното съществуване. Този, който има тежък товар на главата си, се дави по-бързо от този, който не е обременен с нищо. Самодоволният глупак отрича науката за Бога и заявява, че може да мине и без Бог, но когато се окаже здраво стиснат в прегръдките на неговите закони и се разболее от нещо като тромбоза на главния мозък, той потъва в океана на невежеството под тежестта на материалната си собственост. Когато хората нямат съзнание за Бога, прогресът на материалната наука се превръща в тежко бреме върху главата на човечеството; затова хората много сериозно трябва да се вслушат в това страшно предупреждение.
Ако обикновеният човек няма време да обожава Бога, нека поне за няколко минути използва ръцете си в миене или чистене храма на Бога. Маха̄ра̄джа Прата̄парудра, непобедимият цар на Ориса, постоянно бил зает с важни държавни дела, но въпреки това веднъж годишно, по време на празника, посветен на Бога, метял храма на Джаганна̄тха в Пурӣ. Смисълът на това действие е, че колкото и влиятелен да е човек в обществото, той трябва да признае върховната власт на Върховния Бог. Съзнанието за Бога ще му помогне да постигне дори материално благополучие. Това, че Маха̄ра̄джа Прата̄парудра се смятал за слуга на Бог Джаганна̄тха, го направило толкова могъщ цар, че дори войнственият Патан признал властта му и не се осмелил да влезе в Ориса. Накрая Маха̄ра̄джа Прата̄парудра получил и милостта на Бог Шрӣ Чайтаня – само защото приел да служи на Бога на вселената. И така, дори жената на богаташа, която е украсена с блестящи златни гривни по ръцете, трябва да служи на Бога.