Шрӣмад Бха̄гаватам 2.3.22

Методът на храмовото обожание се препоръчва особено настоятелно за семейните предани. Доколкото позволяват условията, под ръководството на духовния учител всеки семеен трябва да установи в дома си мӯрти на Виш̣н̣у, най-вече формите на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а и Сӣта̄-Ра̄ма, но също и други форми на Бога: Нр̣сим̇ха, Вара̄ха, Гаура-Нита̄й, Матся, Кӯрма, ша̄лагра̄ма-шила̄ и форми на Виш̣н̣у като Тривикрама, Кешава, Ачюта, Ва̄судева, На̄ра̄ян̣а и Да̄модара, както препоръчват Ваиш̣н̣ава-тантра и Пура̄н̣ите. Цялото семейство трябва да следва обожанието според указанията и правилата на арчана-видхи. Всеки член на семейството, който е навършил дванадесет години, трябва да получи посвещение от истински духовен учител и всички трябва да служат на Бога всеки ден от четири сутринта до десет вечерта, като правят ман̇гала-а̄ра̄трика, ниран̃джана, арчана, пӯджа̄, кӣртана, шр̣н̇га̄ра, бхога-ваика̄ли, сандхя̄-а̄ра̄трика, па̄т̣ха, бхога (вечерта), шаяна-а̄ра̄трика и т.н. Извършването на такова обожание под ръководството на истински духовен учител ще помогне на семейните да се пречистят и бързо да напреднат в духовното знание. За начинаещия предан не е достатъчно да има само теоретично знание. Знанието, получено от книгите, е теория, а процесът на арчана е приложение на тази теория в практиката. Духовното знание трябва да се развива, като се съчетава теорията с практиката, и това е сигурен път към духовното съвършенство. Обучението на начинаещия предан в предано служене зависи напълно от духовния учител, който знае как да води ученика си, за да може той постепенно да напредва по пътя към къщи, обратно при Бога. Човек не трябва да бъде лъже-духовен учител – да става духовен учител само за да покрива семейните си разходи. Духовният учител трябва да знае как да освободи ученика си от ноктите на неизбежната смърт. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура е описал качествата, които притежава истинският духовен учител, и една от строфите гласи:

Шрӣ-виграха е арча̄ – предназначената за обожание форма на Бога. Ученикът трябва да обожава мӯртите редовно, като извършва шр̣н̇га̄ра (украсяване и обличане на мӯртите) и мандира-ма̄рджана, почистване на храма. Духовният учител е толкова милостив, че сам учи начинаещия предан, за да му помогне да осъзнае постепенно трансценденталното име, качества и форма на Бога.

Само като насочи вниманието си към служенето на Бога, и особено към украсяването и почистването на храма, към мелодичните кӣртани и четенето на духовните наставления в писанията, човек може да се спаси от адските съблазни на киното и от долнопробните сексуални песни, с които го залива радиото. Ако човек не е в състояние да поддържа храм в собствения си дом, трябва да отиде в друг храм, където всички описани по-горе церемонии се извършват редовно. Когато посещава храма в дома на някой предан и съзерцава богато украсените форми на Бога, под въздействието на осветената атмосфера в храма светският му ум получава импулс за духовна дейност. Хората трябва да посещават святи места като Вр̣нда̄вана, където храмовете и обожанието на мӯртите се поддържат особено грижливо. По-рано всички богати хора – царе и заможни търговци – са строели такива храмове под ръководството на видни предани на Бога като шестимата Госва̄мӣ; дълг на обикновените хора е да се възползват от тези храмове и от празниците, които се устройват в святите места, следвайки стъпките на великите предани (анувраджа). Човек не трябва да отива в храмовете и в святите места, станали безсмъртни благодарение на трансценденталните забавления на Бога, като на екскурзия. Той трябва да ги посещава под ръководството на човек, който познава тази наука. Това се нарича анувраджа. Ану означава „следвам“. Затова дори когато посещава храмовете и святите места, човек е най-добре да следва наставленията на истински духовен учител. Ако не постъпва така, той е като дървото, обречено от Бога на неподвижност. Хората злоупотребяват със способността си да се движат, ако пътешестват само за да разглеждат светски забележителности. Най-доброто, за което може да се използва склонността към пътешествия, е да се посещават святите места, открити от великите а̄ча̄рии. По този начин хората няма да стават жертви на пропагандата на атеистите, които само гледат да трупат пари и нямат никаква представа от духовната страна на живота.