Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.9

Съществуват безброй живи същества, които са свързани помежду си в отношения на управлявани и управляващи. Но ако го нямаше сетивното възприятие, никой не би могъл да разпознае или да разбере кой е подчинен и кой е управляващ. Например слънцето контролира зрението ни, ние можем да го видим, защото то има тяло, а слънчевата светлина има значение за нас само защото имаме очи. Ако нямахме очи, слънчевата светлина щеше да бъде безполезна за нас, а ако я нямаше слънчевата светлина, щяха да бъдат безполезни очите ни. Тези две категории зависят една от друга, нито една от тях не е независима. Тогава основателно възниква въпросът, кой ги е направил взаимно зависими. В крайна сметка този, който е създал връзката на взаимозависимостта, би трябвало да бъде напълно независим. Както се казва в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, изначален източник на всички взаимно зависими обекти е пълният независим субект. Този изначален източник на всички зависимости е Върховната Истина или Парама̄тма̄, Свръхдушата, която не зависи от нищо друго. Богът е сва̄шрая̄шраях̣. Това означава, че Той зависи единствено от самия себе си и затова е върховното убежище на всичко съществуващо. Но Парама̄тма̄ и Брахман са подчинени на Бхагава̄н, тъй като Бхагава̄н е Пуруш̣оттама, Свръхличността, която е източник и на Свръхдушата. В Бхагавад-гӣта̄ (15.18) Бог Кр̣ш̣н̣а утвърждава, че Той е Пуруш̣оттама, източникът на всичко. От това следва, че изначалният източник и крайното убежище на всички същества, в това число и на Свръхдушата и Върховния Брахман, е Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Дори ако допуснем, че между Свръхдушата и индивидуалната душа няма разлика, пак ще трябва да признаем, че индивидуалната душа зависи от Свръхдушата, що се отнася до освобождението от илюзията на материалната енергия. Индивидуалното същество е в плен на заблуждаващата енергия и затова въпреки качествената си еднаквост със Свръхдушата се намира в илюзия и се отъждествява с материята. За да се освободи от измамните представи за реалния живот, индивидуалната душа трябва да се подчини на Свръхдушата. Само тогава тя може да осъществи равенството си с нея. И в такъв смисъл Свръхдушата несъмнено също е върховното убежище.

Индивидуалното живо същество (джӣва) винаги е зависимо от Свръхдушата (Парама̄тма̄), защото индивидуалната душа забравя духовната си природа, докато Свръхдушата винаги съзнава трансценденталното си положение. Бхагавад-гӣта̄ особено много набляга на тази разлика в позициите на джӣва-а̄тма̄ и Парама̄тма̄. В четвърта глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Арджуна, който е джӣва, е забравил многобройните си минали раждания, но Богът, Свръхдушата, ги помни всичките. Богът помни дори как преди няколко милиарда години предал Бхагавад-гӣта̄ на бога на Слънцето. Богът може да помни събития, станали преди милиони и милиарди години. В Бхагавад-гӣта̄ (7.26) Той сам казва:

В своето вечно и блажено тяло, изпълнено със знание, Богът знае всичко, което се е случвало в миналото, всичко, което се случва в настоящето, и всичко, което ще се случи в бъдеще. Но макар че Той е убежището на Парама̄тма̄ и Брахман, невежите хора не могат да разберат истинската му природа.

Твърденията, че съзнанието на индивидуалните живи същества е тъждествено с космическото съзнание, са напълно неоснователни, защото дори такъв човек (индивидуална душа) като Арджуна не помни миналите си деяния, въпреки че винаги е с Бога. А какво може да знае за своето минало, настояще и бъдеще нищожният човечец, който само глупаво твърди, че притежава космическо съзнание?