Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.8

Аспектът сумум бонум, който притежава върховна власт, е пълна част от Божествената Личност – Парама̄тма̄, Свръхдушата. В Бхагавад-гӣта̄ (10.42) се казва:

Всички управляващи божества, и по-специално Виш̣н̣у, Брахма̄ и Шива, са различни проявления на аспекта Парама̄тма̄ на Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Под формата на тези проявления Парама̄тма̄ влиза във всяка от вселените, които Богът създава. Но въпреки това е очевидно, че съществуват категориите контролиращ и контролирани, властващ и подвластни. Например в системата за снабдяване с хранителни стоки човекът, който проверява качеството на храната, е изграден от същите елементи, от които и този, който произвежда храната. По подобен начин всяко живо същество в материалния свят е подчинено на властта на полубоговете. Ние например имаме сетива, но те са управлявани от по-висшите управляващи божества. Не можем да виждаме без светлина, а всички източници на светлина в крайна сметка зависят от слънцето. Планетата Слънце се управлява от бога на Слънцето и зрението на човешките същества, както и на всички останали създания по Земята, зависи от него. По аналогичен начин и всички останали сетива са контролирани от полубогове, които също са живи същества като нас, с тази разлика, че те са надарени с власт, докато ние сме подчинени. Управляващите живи същества се наричат адхидаивика-пуруш̣а, а подчинените – адхя̄тмика-пуруш̣а. Различието на позициите в материалния свят се определя от различието на извършените плодоносни дейности. Всяко живо същество може да стане бог на Слънцето и дори Брахма̄ или друг полубог от висшите планетарни системи, стига да извършва висши благочестиви дейности. А този, който извършва по-низши по вид плодоносни дейности, става подчинен на висшестоящите полубогове. По този начин всички живи същества са подчинени на върховната власт на Парама̄тма̄, която определя какво положение трябва да заеме живото същество – властващо или подвластно.

Това, по което се различават управляващите от управляваните, е видът на материалното тяло. То се нарича адхибаутика-пуруш̣а. Понякога тялото е наричано пуруш̣а – потвърждение за това намираме в следния ведически химн: са ва̄ еш̣а пуруш̣о 'нна-расамаях̣. Тялото се нарича още въплъщение анна-раса, защото се нуждае от храна. Но самото живо същество, което е въплътено в тялото, не яде нищо, защото собственикът на тялото има духовна същност. Материалното тяло е механизъм, който се износва, и затова се нуждае от постъпване на материя отвън. И така, обикновените живи същества се различават от полубоговете, които управляват планетите, само по типа на тялото анна-расамая. Слънцето има гигантско тяло, човекът – много по-малко тяло, но и двете тела са видими и са изградени от материя. Обаче богът на Слънцето и обикновеният човек, които са свързани в отношения на управляващ и подчинен, са еднакви духовни частици от Върховното Същество и именно Върховното Същество поставя различните си частици в различни позиции. Затова Върховната Личност е убежище за всички живи същества.