Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.30

Сърцето на всяко живо същество е мястото, в което пребивава Свръхдушата, Парама̄тма̄, пълна експанзия на Върховната Божествена Личност. Присъствието на Свръхдушата е необходимо, за да може живото същество да влезе в действащата енергия в съответствие с миналите си постъпки. Обусловените живи същества, които са в материалния свят, притежават определени природни наклонности и за да могат да ги реализират, по указание на Свръхдушата получават от материалната енергия подходящи материални тела. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (9.10). Затова когато Свръхдушата влезе в сърцето на обусловената душа, у обусловената душа се формира съответният вид ум и тя започва да съзнава с какво трябва да се занимава, точно както човек, който се събуди от сън, си спомня какви задължения трябва да свърши. Следователно материалният ум на живото същество започва да се развива, когато в сърцето му влезе Свръхдушата. След това се проявяват умът, божеството, което управлява ума (луната), и дейностите на ума (мисленето, емоциите и желанията). Умът не може да започне да действа преди да се е появило сърцето, а сърцето се появява тогава, когато Богът пожелае да види дейностите на материалното творение.