Шрӣмад Бха̄гаватам 1.9.6-7

Парвата Муни е един от най-старите мъдреци. Той почти винаги съпровожда На̄рада Муни. Двамата могат да пътуват в космоса, без да използват за това никакви материални средства. Също като На̄рада Парвата Муни е деварш̣и, велик мъдрец сред полубоговете. Заедно с На̄рада той бил на жертвоприношението, което извършил Маха̄ра̄джа Джанамеджая, синът на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. В това жертвоприношение трябвало да бъдат убити всички змии на света. Парвата Муни и На̄рада Муни се наричат още гандхарви, защото пътуват по въздуха и да възпяват величието на Бога. От въздуха те наблюдавали церемонията сваям̇вара (избирането на съпруг) на Драупадӣ. Също като На̄рада Муни Парвата Муни често посещавал царските събрания в рая, управляван от цар Индра. Като гандхарва, той посещавал понякога и царските събрания на Кувера, един от главните полубогове. Веднъж На̄рада и Парвата изпаднали в затруднено положение заради дъщерята на Маха̄ра̄джа Ср̣н̃джая. Парвата Муни благословил Маха̄ра̄джа Ср̣н̃джая да му се роди син.

Повествованията на Пура̄н̣ите са неотделими от името на На̄рада Муни. За него се говори в Бха̄гаватам. В миналия си живот той бил син на слугиня, но чрез благоприятното общуване с чисти предани получил просветлението на преданото служене и в следващия си живот вече бил съвършена личност, нямаща равна на себе си. Името му се споменава на много места в Маха̄бха̄рата. Той е главният деварш̣и, пръв мъдрец сред полубоговете. Той е син и ученик на Брахма̄джӣ и чрез него продължава ученическата последователност, започната от Брахма̄. Той дал посвещение на Прахла̄да Маха̄ра̄джа, на Дхрува Маха̄ра̄джа и на много още прославени предани на Бога. Той дал посвещение дори на Вя̄садева, автора на ведическите писания, а Вя̄садева на свой ред посветил Мадхва̄ча̄ря и по този начин Мадхва-сампрада̄я, в която се включва и Гауд̣ӣя-сампрада̄я, се разпространила по цялата вселена. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху принадлежал към Мадхва-сампрада̄я. Така че Брахма̄джӣ, На̄рада, Вя̄са, след това Мадхва, Чайтаня и Госва̄мӣте принадлежат към една и съща ученическа последователност. От незапомнени времена На̄рададжӣ дава наставления на царете. От Бха̄гаватам научаваме как той дал наставления на Прахла̄да Маха̄ра̄джа, докато Прахла̄да бил в утробата на майка си, а също и на Васудева (бащата на Кр̣ш̣н̣а) и Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.

Дхаумя е велик мъдрец, който се подлагал на изключително сурови отречения в Уткочака Тӣртха и бил назначен за жрец на царете от семейството на Па̄н̣д̣авите. Той бил свещенослужител на много от религиозните обреди (сам̇ска̄ра), извършвани от Па̄н̣д̣авите, включително и на годежа на всеки един от тях с Драупадӣ. Той бил с тях дори по време на изгнанието им и често им помагал със съвети в трудните мигове. Той ги научил как да останат неузнаваеми в продължение на цяла година и те строго следвали наставленията му. Името му се споменава и във връзка с общата погребална церемония, извършена след битката при Курукш̣етра. В Маха̄бха̄рата (Ануша̄сана-парва, 127.15 – 16) той много подробно излага пред Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира принципите на религията. Той бил съвършен семеен жрец и водел Па̄н̣д̣авите по пътя на истинската религия. Жрецът е длъжен да води семейните напред по верния път на а̄шрама дхарма, изпълняването на предписаните за кастата им задължения. Всъщност между духовния учител и семейния жрец на практика няма разлика. Мисията на мъдреците, святите личности и бра̄хман̣ите е да ръководят хората в изпълняването на задълженията им.

Ба̄дара̄ян̣а (Вя̄садева) е известен още като Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна, Дваипа̄яна, Сатяватӣ-сута, Па̄ра̄шаря, Пара̄шара̄тмаджа, Ба̄дара̄ян̣а, Ведавя̄са и пр. Той бил заченат от Маха̄муни Пара̄шара в утробата на Сатяватӣ преди годежа ѝ с Маха̄ра̄джа Шантану, бащата на великия пълководец Дядо Бхӣш̣мадева. Той е могъща инкарнация на На̄ра̄ян̣а и е оставил на света ведическата мъдрост. Затова преди да се чете ведическата литература, особено Пура̄н̣ите, се отдават почитания на Вя̄садева. Негов син бил Шукадева Госва̄мӣ, а Ваишампа̄яна и другите р̣ш̣и, на които били поверени различните части на Ведите, били негови ученици. Той е автор на великия епос Маха̄бха̄рата и на великото трансцендентално произведение Бха̄гаватам. Той съставил и Брахма-сӯтрите (наречени още Веда̄нта-сӯтри или Ба̄дара̄ян̣а-сӯтри). Заради суровите си отречения той станал един от най-почитаните мъдреци. Когато поискал да запише великия епос Маха̄бха̄рата за благото на хората от епохата на Кали, той имал нужда от изкусен писар, който да може да записва това, което му се диктува. По поръката на Брахма̄джӣ с това се заел Шрӣ Ган̣ешаджӣ, но при условие че Вя̄садева няма да спира да диктува дори за миг. По този начин с обединените усилия на Вя̄са и Ган̣еша била създадена Маха̄бха̄рата.

Изпълнявайки волята на майка си Сатяватӣ, която по-късно се омъжила за Маха̄ра̄джа Шантану, и по молба на Бхӣш̣мадева, най-големия син на Маха̄ра̄джа Шантану от първата му съпруга Ганга, Вя̄садева заченал трима прекрасни сина – Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Па̄н̣д̣у и Видура. Маха̄бха̄рата била записана от Вя̄садева след битката при Курукш̣етра и след смъртта на всички герои от епоса. Тя била изговорена най-напред на едно събрание, свикано от Маха̄ра̄джа Джанамеджая, сина на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

Бр̣хадашва е мъдрец от древността, който се срещал от време на време с Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Първата им среща се състояла в Ка̄мявана. Той му разказал историята на Маха̄ра̄джа Нала. Има и един друг Бр̣хадашва, който е потомък на династията на Икш̣ва̄ку (Маха̄бха̄рата, Вана-парва, 209.4 – 5).

Бхарадва̄джа е един от седемте велики р̣ш̣и. Той присъствал на церемонията по случай раждането на Арджуна. Този могъщ р̣ш̣и понякога се подлагал на сурови отречения на брега на Ганг и а̄шрама му, който се намира в Прая̄гадха̄ма, е прочут и днес. За него се знае още, че веднъж, когато се къпел в Ганг, срещнал Гхр̣тачӣ, една от красивите куртизанки от райските планети, и изхвърлил семе. То било запазено в глинено гърне и от него се родил Дрон̣а. Така че Дрон̣а̄ча̄ря е син на Бхарадва̄джа Муни. Други казват, че този Бхарадва̄джа, който бил баща на Дрон̣а, и Махарши Бхарадва̄джа са две различни личности. Махарши Бхарадва̄джа бил велик предан на Брахма̄. Той молел Дрон̣а̄ча̄ря да направи всичко възможно, за да предотврати битката при Курукш̣етра.

Парашура̄ма, или Рен̣ука̄сута, е син на Махарши Джамадагни и Шрӣматӣ Рен̣ука̄. Затова той се нарича още Рен̣ука̄сута. Той е една от могъщите инкарнации на Бога и двайсет и един пъти унищожавал цялата общност на кш̣атриите. С кръвта на кш̣атриите той удовлетворил прадедите си. По-късно в Махендра Парвата се подложил на сурови отречения. След като отнел от кш̣атриите цялата земя, той я подарил на Кашяпа Муни. Парашура̄ма предал Дханур-веда, науката на военното изкуство, на Дрон̣а̄ча̄ря, защото той бил бра̄хман̣а. Парашура̄ма присъствал на коронясването на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и заедно с други р̣ш̣и участвал в празничните церемонии.

Парашура̄ма е толкова стар, че по различно време се срещал и с Ра̄ма, и с Кр̣ш̣н̣а. Той се бил с Ра̄ма, но Кр̣ш̣н̣а приел като Върховната Божествена Личност. Освен това той възхвалил Арджуна, когато го видял заедно с Кр̣ш̣н̣а. Когато Бхӣш̣ма отказал да се ожени за Амба̄ въпреки желанието ѝ, тя се срещнала с Парашура̄ма, който взел присърце молбата ѝ и казал на Бхӣш̣мадева да се ожени за нея. Бхӣш̣ма отказал да се подчини на волята му, макар че Парашура̄ма бил един от духовните му учители. Последвала много ожесточена схватка между двамата и накрая, доволен от него, Парашура̄ма го благословил да стане най-великия воин на света.

Васиш̣т̣ха е велик и прославен мъдрец бра̄хман̣а, известен като Брахмарши Васиш̣т̣хадева. Той е една от главните фигури от времето и на Ра̄ма̄ян̣а, и на Маха̄бха̄рата. Той присъствал на празничната церемония за коронясването на Божествената Личност Шрӣ Ра̄ма. Той бил и на бойното поле Курукш̣етра. Васиш̣т̣ха имал достъп до всички висши и низши планети. Името му е свързано и с историята на Хиран̣якашипу. Между него и Вишва̄митра възникнала много голяма вражда, защото Вишва̄митра поискал неговата ка̄мадхену, крава, която изпълнява желания. Васиш̣т̣ха Муни не искал да се раздели с нея и заради това Вишва̄митра убил стоте му сина. Като съвършен бра̄хман̣а, Васиш̣т̣ха изтърпял всички подигравки и оскърбления от страна на Вишва̄митра. Вишва̄митра така издевателствал над него, че Васиш̣т̣ха дори се опитвал да се самоубие, но всичките му опити завършвали неуспешно. Той скочил от една планина, но камъните върху които паднал, се превърнали в купчина памук, и така бил спасен. После скочил в океана, но вълните го изхвърлили на брега. Той се опитал да се удави в една река, но и нейните вълни го изнесли на брега. Така всичките му опити за самоубийство завършвали неуспешно. Васиш̣т̣ха също бил един от седемте р̣ш̣и. Той бил съпруг на прочутата звезда Арундхатӣ.

Индрапрамада е друг прочут р̣ш̣и.

Трита е един от трите сина на Праджа̄пати Гаутама. Той бил най-малкият син; останалите двама се наричали Екат и Двита. И тримата братя били велики мъдреци и строго следвали религиозните принципи. Благодарение на суровите си отречения те се издигнали на Брахмалока (планетата, на която живее Брахма̄джӣ). Веднъж Трита Муни паднал в един кладенец. Той бил извършил много жертвоприношения и бил един от великите мъдреци, които дошли да засвидетелстват уважението си на Бхӣш̣маджӣ в последния му час. Той бил един от седемте мъдреци във Варун̣алока. Трита произхождал от западните страни. Най-вероятно родина му била някоя от държавите в Европа. По това време ведическата култура била разпространена по целия свят.

Гр̣тсамада е един от мъдреците в небесното царство. Той бил близък приятел на Индра, небесния цар, и по величие не отстъпвал на Бр̣хаспати. Той често посещавал царските събрания на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и също бил дошъл край смъртния одър на Бхӣш̣мадева. Понякога Гр̣тсамада говорел на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира за величието на Шива. Той бил син на Витахавя и на външен вид приличал на Индра. Понякога враговете на Индра го пленявали, защото го мислели за Индра. Той бил един от най-големите познавачи на Р̣г Веда и затова бра̄хман̣ите много го почитали. Гр̣тсамада съблюдавал обет за безбрачие и бил много могъщ във всички отношения.

Асита – със същото име наричали и един цар, но тук се има предвид Асита Девала Р̣ш̣и, велик и могъщ мъдрец от онези времена. Той обяснил на баща си всички 1 500 000 стиха на Маха̄бха̄рата. Също така Асита участвал в жертвоприношението на змии, извършено от Маха̄ра̄джа Джанамеджая. Заедно с други р̣ш̣и той присъствал на коронясването на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, а в планината Ан̃джана той дал на царя наставления. Освен това Асита бил и един от преданите на Шива.

Какш̣ӣва̄н е един от синовете на Гаутама Муни и баща на великия мъдрец Чандакаусика. Той бил един от членовете на съвета на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.

Атри. Атри Муни бил велик мъдрец бра̄хман̣а и един от синовете, които се родили от ума на Бра̄хма. Брахма̄джӣ е толкова могъщ, че само като помисли, че иска да има син, може да го получи. Синовете му се наричат ма̄наса-путра. Атри бил един от седемте ма̄наса-путра на Брахма̄джӣ и един от седемте велики бра̄хман̣и мъдреци. В семейството му се родили и великите Прачети. Атри Муни имал двама сина кш̣атрии, които станали царе. Единият от тях е цар Артхама. Той е смятан за един от двайсетте и един праджа̄пати. Съпругата му се казвала Анасӯя̄. Атри помагал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит при извършването на големите жертвоприношения.

Каушика е един от р̣ш̣ите, постоянни членове на царското събрание на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Понякога той се срещал с Бог Кр̣ш̣н̣а. Същото име носели и още няколко мъдреци.

Сударшана е дискът, който Върховният Бог (Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а) направил свое лично оръжие. Това е най-силното оръжие, по-мощно от брахма̄стрите и всички други поразяващи оръжия. В някои ведически писания се казва, че това оръжие било подарено на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а от Агнидева, бога на огъня, но всъщност Богът вечно го носи със себе си. Агнидева му го подарил така, както Маха̄ра̄джа Рукма му дал Рукмин̣ӣ. Богът приема такива подаръци от преданите си, макар че тези дарове му принадлежат вечно. В Маха̄бха̄рата (А̄ди-парва) е дадено подробно описание на това оръжие. С него Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а убил Шишупа̄ла, който му бил съперник. С него убил и Ша̄лва, а понякога искал и Арджуна да убива с него враговете си (Маха̄бха̄рата, Вира̄т̣а-парва, 56.3).