Шрӣмад Бха̄гаватам 1.9.22

Макар че Върховният Бог, Абсолютната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, се отнася еднакво към всички, Той все пак е по-благосклонен към устойчивите си предани, които напълно са му се отдали и не знаят друг защитник и господар. Непоколебимата вяра във Върховния Бог като в защитник, приятел и господар е естественото състояние на вечния живот. По волята на Всемогъщия живото същество е устроено така, че изпитва най-голямо щастие, когато се поставя в състояние на пълна зависимост.

Противоположната склонност води до падение. Живото същество е склонно към падение, защото се заблуждава, че е напълно независим господар на материалния свят. Главната причина за всички проблеми се корени в този лъжлив егоизъм. Човек при всички обстоятелства трябва да се стреми към Бога.

Бог Кр̣ш̣н̣а дошъл край смъртния одър на Бхӣш̣маджӣ, защото той бил твърд предан на Бога. Арджуна имал роднински връзки с Кр̣ш̣н̣а, защото му бил братовчед. Но Бхӣш̣ма не бил роднина на Бога. Следователно причина за взаимната им привързаност били близките отношения между душата на Бхӣш̣ма и Бога. Но тъй като телесното родство е много естествено и доставя голяма радост, Богът е по-доволен, когато го наричат син на Маха̄ра̄джа Нанда, син на Яшода̄, любим на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Тези роднински отношения с Бога са друг аспект на обмяната на любовно служене с него. Бхӣш̣мадева съзнавал сладостта на това трансцендентално настроение и затова обичал да нарича Бога Виджая-сакхе, Па̄ртха-сакхе и пр., а също и Нанда-нандана и Яшода̄-нандана. Най-добрият начин да установим трансцендентални блажени отношения с Бога, е да се обърнем към него чрез изтъкнатите му предани. Човек не трябва да се опитва да установява взаимоотношенията си направо с Бога – за това е необходим посредник, който е кристалночист и прозрачен и може да го изведе на верния път.