Шрӣмад Бха̄гаватам 1.9.23

Йога означава съсредоточаване и откъсване на ума от всичко странично. В действителност такава съсредоточеност е истинско сама̄дхи, състояние на пълно потапяне в служене на Бога. Този, който е съсредоточил вниманието си по този начин, се нарича йогӣ. Такъв йогӣ и предан се е посветил изцяло на служенето на Бога, така че цялото му внимание е погълнато от мисли за Бога чрез деветте вида предано служене: слушане, възпяване, помнене, обожаване, отдаване на молитви, доброволно приемане на задълженията на слуга, изпълняване на заповеди, установяване на приятелски отношения и отдаване на всичко, което човек може да притежава, в служене на Бога. Този, който следва такава йога, т.е. който се свързва с Бога чрез служене, ще бъде признат от самия Бог, както се обяснява в Бхагавад-гӣта̄, когато се описва равнището на най-висшето съвършенство, сама̄дхи. Такива предани се срещат много рядко и Богът ги нарича най-издигнати от всички йогӣ. С помощта на божествената му милост такива съвършени йогӣ придобиват способност да съсредоточат ума си върху Бога в пълно съзнание и благодарение на това че преди да напуснат тялото си, повтарят святото му име, вътрешната енергия на Бога веднага ги пренася на някоя от вечните планети, където няма и сянка от материалния живот и съпътстващите го фактори. В материалното битие живото същество е принудено живот след живот да търпи трите вида страдания, които му се полагат в съответствие с плодоносните му дейности. Материалният живот е породен единствено от материални желания. Преданото служене не убива естествените желания на живото същество; но в преданото служене те намират правилното си приложение. Така се развива желанието за издигане до духовното небе. Великият воин Бхӣш̣мадева има предвид един конкретен вид йога, наречен бхакти йога, и той имал щастието да види Бога точно преди да напусне материалното си тяло. Затова в следващите стихове той се моли Богът да остане пред очите му.