ТЕКСТ 42
ТЕКСТ 42
Текст
Текст
матир мадху-пате 'сакр̣т
ратим удвахата̄д аддха̄
ган̇геваугхам уданвати
матир мадху-пате ’сакр̣т
ратим удвахата̄д аддха̄
ган̇геваугхам уданвати
Дума по дума
Пословный перевод
твайи – на теб; ме – моето; ананя-виш̣ая̄ – незамърсено; матих̣ – внимание; мадху-пате – о, господарю на Мадху; асакр̣т – непрекъснато; ратим – влечение; удвахата̄т – да потече; аддха̄ – направо; ган̇га̄ – Ганг; ива – като; огхам – тече; уданвати – надолу към морето.
Превод
Перевод
О, Господарю на Мадху, както Ганг вечно тече към морето, без да се спира пред никакви препятствия, така и аз искам постоянно да се стремя към теб, без да се отклонявам към никой друг.
О Господь Мадху, как Ганга вечно течет к морю, не зная препятствий, так и я хочу постоянно стремиться к Тебе, не отвлекаясь ни на кого другого.
Пояснение
Комментарий
Съвършенството на чистото предано служене се постига тогава, когато цялото внимание се насочи към трансценденталното любовно служене на Бога. Да разсечем възела на всички останали привързаности, не означава напълно да се отречем от такива фини чувства като любовта към някой друг. Това е невъзможно. Каквото и да е живото същество, то трябва да обича някого – това е признак, че живее. Не можем да унищожим признаците на живот – желанията, гнева, копнежите, влеченията и пр. Но трябва да сменим обекта им. Не можем да премахнем желанията, но в преданото служене желанието за предано служене заменя желанието за сетивно наслаждение. Привързаността към семейството, обществото, родината и пр. е изградена от различни аспекти на удовлетворяването на сетивата. Когато това желание се замени с желанието за удовлетворяване на Бога, това се нарича предано служене.
Совершенство чистого преданного служения достигается тогда, когда преданный обращает все свое внимание на трансцендентное любовное служение Господу. Разрубить узел всех других привязанностей не означает полностью отказаться от таких тонких чувств, как любовь к кому-то. Это невозможно. Живое существо, кем бы оно ни было, должно любить кого-то — это признак жизни. Желание, гнев, стремления, влечение и прочее — признаки жизни, и их нельзя уничтожить. Необходимо только изменить объект их приложения. От желаний невозможно избавиться, но в преданном служении желание удовлетворять свои чувства меняется на желание служить Господу. Так называемая привязанность к семье, обществу, стране и т. д. состоит из разных аспектов удовлетворения чувств. Если такое желание направить на удовлетворение Господа, это называется преданным служением.
В Бхагавад-гӣта̄ виждаме, че Арджуна не искал да се сражава с братята и роднините си, защото искал да удовлетвори личните си желания. Но когато чул посланието на Бога – Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, – той променил решението си и започнал да служи на Бога. И с това станал велик и прославен негов предан – защото всички писания провъзгласяват, че Арджуна постигнал духовно съвършенство, като отдавал на Бога предано служене като негов приятел. Всичко било както преди: сражението, приятелството, Арджуна и Кр̣ш̣н̣а, но благодарение на преданото служене Арджуна станал друг човек. В молитвите на Кунтӣ също се говори за такава решителна промяна в характера на дейностите. Шрӣматӣ Кунтӣ искала да служи на Бога, без да се отклонява от нищо друго, и го молела за това. Тази чиста преданост е крайната цел на живота. Обикновено вниманието на човек винаги се отклонява към служенето на нещо, което не е свързано с Бога или не се намира в плана му. Когато всичките си планове човек замени със служене на Бога, или, иначе казано, когато сетивата му се пречистят със служене на Бога, това вече е кристалночисто предано служене. Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ се стремяла към това съвършенство и молела Бога за него.
В «Бхагавад-гите» мы видим, что Арджуна, потворствуя своим желаниям, не хотел сражаться со своими братьями и родственниками. Но, услышав «Шримад Бхагавад-гиту» — послание Господа, он изменил свое решение и стал служить Ему. Поступив таким образом, он стал знаменитым преданным Господа, так как все писания провозглашают, что Арджуна достиг духовного совершенства, преданно служа Господу в качестве Его друга. Все осталось, как и было: сражение, дружба, Арджуна и Кришна, но благодаря преданному служению Арджуна стал другим человеком. В молитвах Кунти тоже говорится о столь же решительной перемене в характере деятельности. Шримати Кунти хотела служить Господу, не отвлекаясь ни на что другое, и молила Его об этом. Такая беспримесная преданность — высшая цель жизни. Наше внимание обычно направлено на служение тому, что не связано с Господом или не входит в Его планы. Когда все планы человека заменяются служением Господу, или, иначе говоря, когда чувства очищены служением Господу, это называется чистым, беспримесным преданным служением. Шримати Кунтидеви хотела достичь этого совершенства и молила об этом Господа.
Привързаността ѝ към Па̄н̣д̣авите и Вр̣ш̣н̣ите не излизала от пределите на преданото служене, защото да се служи на преданите и да се служи на Бога, е едно и също нещо. Понякога служенето, което се отдава на преданите, е по-ценно от служенето, отдавано на Бога. Но в този случай привързаността на Кунтӣдевӣ към Па̄н̣д̣авите и Вр̣ш̣н̣ите била предизвикана от роднинските ѝ връзки с тях. Привързаността, която се гради върху материалните роднински взаимоотношения, е ма̄я̄, защото телесните и умствените връзки са резултат от влиянието на външната енергия. Истински са взаимоотношенията на душата с Върховната Душа. Когато Кунтӣдевӣ молела Бога да разсече възела на семейните връзки, тя имала предвид родството, основаващо се на външната обвивка. Това телесно роднинство е причина за материалното робство, а духовните привързаности водят до освобождение. Родството между душите може да се постигне чрез родството със Свръхдушата. Ако човек се взира в тъмнината, това не означава, че вижда. Но когато гледа слънчевата светлина, той вижда както слънцето, така и всичко останало, което преди е било скрито от мрака. Такъв е пътят на преданото служене.
Ее привязанность к Пандавам и Вришни не выходила за границы преданного служения, поскольку служить Господу и служить преданным — одно и то же. Иногда служение преданному даже выше служения Господу. Но привязанность Кунтидеви к Пандавам и Вришни, о которой говорится здесь, была вызвана их родственными отношениями. Привязанности, определяемые материальными родственными отношениями, — это майя, потому что телесные и умственные связи возникают под влиянием внешней энергии. Истинное родство — это родство душ, основанное на родстве с Верховной Душой. Когда Кунтидеви просила разрубить узы семейного родства, она имела в виду родство оболочек. Такое родство — причина материального рабства, тогда как духовные привязанности ведут к освобождению. Родство душ может быть установлено через родство со Сверхдушой. Смотреть в темноте — еще не значит видеть. Но смотреть при свете солнца — значит видеть и солнце, и все то, что было невидимо в темноте. Таков путь преданного служения.