Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.18
Деванагари
कुन्त्युवाच
नमस्ये पुरुषं त्वाद्यमीश्वरं प्रकृते: परम् ।
अलक्ष्यं सर्वभूतानामन्तर्बहिरवस्थितम् ॥ १८ ॥
नमस्ये पुरुषं त्वाद्यमीश्वरं प्रकृते: परम् ।
अलक्ष्यं सर्वभूतानामन्तर्बहिरवस्थितम् ॥ १८ ॥
Стих
кунтй ува̄ча
намасйе пуруш̣ам̇ тва̄дям
ӣшварам̇ пракр̣тех̣ парам
алакш̣ям̇ сарва-бхӯта̄на̄м
антар бахир авастхитам
намасйе пуруш̣ам̇ тва̄дям
ӣшварам̇ пракр̣тех̣ парам
алакш̣ям̇ сарва-бхӯта̄на̄м
антар бахир авастхитам
Дума по дума
кунтӣ ува̄ча — Шрӣматӣ Кунтӣ каза; намасйе — нека се поклоня; пуруш̣ам — Върховната Личност; тва̄ — Ти; а̄дям — изначалната; ӣшварам — повелителят; пракр̣тех̣ — на материалния космос; парам — отвъд; алакш̣ям — невидим; сарва — всички; бхӯта̄на̄м — на живите същества; антах̣ — вътре; бахих̣ — отвън; авастхитам — съществувание.
Превод
Шрӣматӣ Кунтӣ каза: О, Кр̣ш̣н̣а, отдавам Ти смирените си почитания, защото Ти си изначалната личност и качествата на материалния свят не те докосват. Ти съществуваш вън и вътре във всичко и въпреки това оставаш невидим за всички.
Пояснение
Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ добре знаела, че Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност, макар че играел ролята на неин племенник. Една толкова просветена жена не би могла да допусне такава грешка – да отдаде почитания на племенника си. Затова тя го нарекла изначалния пуруш̣а, който се намира отвъд материалния космос. Макар че живите същества също са трансцендентални, те не са нито изначални, нито непогрешими. Живите същества са склонни да попадат в плена на материалната енергия, но това никога не се случва с Бога. Затова във Ведите Той е описан като главното от всички живи същества (нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м). Тук Той отново е наречен ӣшвара, т.е. повелител. Живите същества или полубоговете, например Чандра или Сӯря, до известна степен също са ӣшвара, но нито един от тях не е върховен ӣшвара, висшият повелител. Висшият повелител е парамешвара, Свръхдушата. Той се намира както вътре във всичко, така и извън всичко. Макар че стоял пред Шрӣматӣ Кунтӣ като неин племенник, едновременно с това Той се намирал вътре у нея и у всички останали. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Богът казва: „Аз съм във всяко сърце и само благодарение на мен човек помни, забравя, знае и пр. Целта на всички Веди е да бъда познат Аз, защото Аз съм съставителят на Ведите и учителят на Веда̄нта“. Царица Кунтӣ потвърждава, че макар Богът да се намира у всички живи същества и извън тях, Той остава невидим. Може да се каже, че Богът е една загадка за обикновения човек. Царица Кунтӣ сама видяла, че Бог Кр̣ш̣н̣а стои пред нея, но в същото време бил влязъл и в утробата на Уттара̄, за да спаси плода ѝ от брахма̄страта на Ашваттха̄ма̄. Самата Кунтӣ не можела да проумее дали Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е всепроникващ или се намира на едно място. В действителност Той е и двете, но си запазва правото да не се разкрива на тези, които не са отдадени души. Завесата, която огражда Върховния Бог, е енергията ма̄я̄; тя контролира ограниченото зрение на непокорните души. Това се обяснява по-надолу.