Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.19

В Бхагавад-гӣта̄ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва, че неинтелигентните хора погрешно го мислят за обикновен човек като всички останали и затова му се присмиват. Тук царица Кунтӣ потвърждава това. Неинтелигентни са тези хора, които въстават срещу властта на Бога. Те се наричат асури. Асурите не могат да приемат властта на Бога. Когато Богът сам се появява сред хората като Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха или в изначалната си форма – Кр̣ш̣н̣а, – Той извършва много необикновени дела, които не са по силите на човека. Както ще открием в Десетата песен на това велико произведение, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а започнал да проявява свръхчовешките си дейности още от времето, когато лежал в скута на майка си. Той убил вещицата Пӯтана̄, макар че тя била намазала гърдите си с отрова, за да го погуби. Богът започнал да суче от гръдта ѝ като обикновено дете, но изсмукал и живота ѝ. После Той повдигнал хълма Говардхана, както момче вдига детско чадърче, и стоял така в продължение на няколко дена, за да предпази жителите на Вр̣нда̄вана. Това са някои от свръхчовешките дейности на Бога, описани в авторитетните ведически писания – Пура̄н̣ите, Итиха̄сите (историческите летописи) и Упаниш̣адите. Той оставил прекрасни наставления под формата на Бхагавад-гӣта̄. Той показал удивителни качества на доблестен воин, глава на семейство, учител и себеотречен мъдрец. Той е приет за Върховна Божествена Личност от такива авторитетни личности като Вя̄са, Девала, Асита, На̄рада, Мадхва, Шан̇кара, Ра̄ма̄нуджа, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, Джӣва Госва̄мӣ, Вишвана̄тха Чакравартӣ, Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ и всички останали в тази поредица. Самият Той е провъзгласил това на много места в автентичните писания. Но има една група хора с демонично настроен ум, които не желаят да признаят Бога за Върховната Абсолютна Истина. Това се дължи отчасти на ограничените им познания и отчасти – на тъпото им упорство, следствие от различни греховни действия в миналото и настоящето. Тези хора не могат да разпознаят Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а дори когато се намира пред тях. Друго препятствие е, че ония, които се доверяват преди всичко на несъвършените си сетива, не могат да осъзнаят, че Той е Върховният Бог. Тези личности приличат на съвременните учени. Те искат да узнаят всичко с помощта на експеримента. Но Върховната Личност не може да бъде узната чрез несъвършеното експериментално знание. Тук Богът е описан като адхокш̣аджа, което означава, че се намира отвъд възможностите на експерименталното знание. Всички наши сетива са несъвършени. Ние винаги искаме да видим всичко сами – но трябва да признаем, че можем да наблюдаваме нещата само при наличието на определени материални условия, които не са под наш контрол. Богът се намира отвъд пределите на сетивното възприятие. Царица Кунтӣ признава този недостатък на обусловените души, особено на жените, които не притежават силно развита интелигентност. За хората с по-ниска интелигентност трябва да има храмове, джамии или църкви, за да могат те да признаят властта на Бога и в тези святи места да слушат за него от знаещите хора. За неинтелигентните това начало на духовния живот е от голямо значение и само глупаците отричат необходимостта от такива места за обожание, които издигат духовното равнище на обикновените хора. За неинтелигентните да се покланят пред властта на Бога в храмовете, джамиите и църквите, е също толкова благотворно, колкото за напредналите предани да медитират върху него чрез активно служене.