Шрӣмад Бха̄гаватам 1.7.44

Дрон̣а̄ча̄ря преподавал дханур-веда – военната наука с всичките ѝ поверителни тайни за пускане и управляване на оръжия с помощта на ведически химни. Грубата военна наука зависи от материалните оръжия, но изкуството на изстрелването на стрели, заредени с ведически химни, е по-фино и резултатно от грубите материални оръжия като картечниците или атомните бомби. Тези стрели се управляват с ведически мантри, или чрез трансценденталната наука за звука. В Ра̄ма̄ян̣а се казва, че Маха̄ра̄джа Дашаратха, бащата на Бог Шрӣ Ра̄ма, насочвал стрелите си само с помощта на звука. Той можел да прониже мишената просто като чуел звука, който се излъчва от нея; не било необходимо да я вижда. И така, тази военна наука е по-фина от науката за управлението на грубите материални оръжия, които се използват в днешно време. Арджуна бил изучил всичко това от А̄ча̄ря Дрон̣а и Драупадӣ искала той да си спомни на кого е задължен за тези постижения. В отсъствието на Дрон̣а̄ча̄ря синът му бил смятан за негов представител. Така мислела добросърдечната Драупадӣ. Някой може да попита защо един последователен бра̄хман̣а като Дрон̣а̄ча̄ря трябвало да бъде наставник по военно изкуство. Отговорът е, че един бра̄хман̣а трябва да стане учител, независимо в коя област на знанието. Ученият бра̄хман̣а трябва да стане учител, свещенослужител или да приема милостиня. Истинският бра̄хман̣а има право да се занимава с кое да е от тези неща.