Шрӣмад Бха̄гаватам 1.7.43

Когато довели Ашваттха̄ма̄ при Драупадӣ, тя решила, че е недопустимо да задържат един бра̄хман̣а като престъпник и да го водят при нея в такъв вид, особено когато този бра̄хман̣а е син на учител.

Когато Арджуна пленявал Ашваттха̄ма̄, той много добре знаел, че Ашваттха̄ма̄ е син на Дрон̣а̄ча̄ря. Кр̣ш̣н̣а също знаел това, но и двамата се отнесли с него като с убиец, без да обръщат внимание на това, че е син на бра̄хман̣а. Според свещените писания един наставник или духовен учител може да бъде изоставен, ако се покаже недостоен да заема положението на гуру, духовен учител. Един гуру е наричан още а̄ча̄ря – човек, който е усвоил същината на ша̄стрите и помага на учениците си да изберат своя път. Ашваттха̄ма̄ пренебрегнал задълженията си на бра̄хман̣а (учител) и затова заслужавал да не бъде смятан повече за издигнат бра̄хман̣а. Като вземем предвид това, ще видим, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и Арджуна справедливо осъдили Ашваттха̄ма̄. Но една добра жена, каквато била Драупадӣ, приема това от гледна точка не на ша̄стрите, а на съществуващите обичаи. По обичай Ашваттха̄ма̄ бил почитан наравно с баща си, защото обикновените хора от сантименталност приемат сина на бра̄хман̣а за истински бра̄хман̣а. В действителност нещата стоят съвсем иначе. За бра̄хман̣а трябва да бъде смятан този, който притежава необходимите качества, а не просто този, който е син на бра̄хман̣а.

Но въпреки това Драупадӣ искала веднага да освободят Ашваттха̄ма̄. Тази проява на доброта била съвсем естествена. Това означава, че преданите на Бога могат да изтърпят всякакви изпитания, но никога няма да затаят у себе си неприязън към другите, дори към враговете си. Това е присъщо на чистите предани.