Шрӣмад Бха̄гаватам 1.7.42
Деванагари
तथाहृतं पशुवत् पाशबद्ध-
मवाङ्मुखं कर्मजुगुप्सितेन ।
निरीक्ष्य कृष्णापकृतं गुरो: सुतं
वामस्वभावा कृपया ननाम च ॥ ४२ ॥
मवाङ्मुखं कर्मजुगुप्सितेन ।
निरीक्ष्य कृष्णापकृतं गुरो: सुतं
वामस्वभावा कृपया ननाम च ॥ ४२ ॥
Стих
татха̄хр̣там̇ пашуват па̄ша-баддхам
ава̄н̇-мукхам̇ карма-джугупситена
нирӣкш̣я кр̣ш̣н̣а̄пакр̣там̇ гурох̣ сутам̇
ва̄ма-свабха̄ва̄ кр̣пая̄ нана̄ма ча
ава̄н̇-мукхам̇ карма-джугупситена
нирӣкш̣я кр̣ш̣н̣а̄пакр̣там̇ гурох̣ сутам̇
ва̄ма-свабха̄ва̄ кр̣пая̄ нана̄ма ча
Дума по дума
татха̄ — така; а̄хр̣там — доведен; пашу-ват — като животно; па̄ша-баддхам — овързан с въжета; ава̄к-мукхам — без да пророни дума; карма — дейности; джугупситена — отвратителен; нирӣкш̣я — като видя; кр̣ш̣н̣а̄ — Драупадӣ; апакр̣там — извършителят на дейностите, които водят до деградация; гурох̣ — учителят; сутам — син; ва̄ма — красива; свабха̄ва̄ — природа; кр̣пая̄ — от състрадание; нана̄ма — отдаде почитания; ча — и.
Превод
Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза: Тогава Драупадӣ видя Ашваттха̄ма̄, който бе овързан с въжета като животно и мълчеше, защото бе извършил най-позорно убийство. Тя му отдаде почит като на бра̄хман̣а, защото по природа бе добра, кротка и по женски жалостива.
Пояснение
Самият Бог осъдил Ашваттха̄ма̄, Арджуна също се отнесъл към него като с престъпник, а не като със син на бра̄хман̣а и на учител. Но когато го довели при Шрӣматӣ Драупадӣ, макар че скърбяла за убитите си синове и виждала пред себе си виновника, тя не могла да надмогне кротката си женска природа и му отдала почитанията, които трябва да се оказват на бра̄хман̣ите и на синовете на бра̄хман̣ите. По качествата си жените приличат на децата и не притежават способността да преценяват правилно, което е свойствено на мъжете. Ашваттха̄ма̄ доказал, че е недостоен син на бра̄хман̣а Дрон̣а̄ча̄ря, заради което бил осъден от най-висшия авторитет, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки това тази жена с добро сърце му оказала уважението, което се полага на един бра̄хман̣а.
Дори и днес жените от индуските семейства оказват дължимото уважение на хората от кастата на бра̄хман̣ите, макар те да са само пропаднали и отвратителни брахма-бандху. Но мъжете вече започват да се обявяват против тези брахма-бандху, които са родени в семейства на достойни бра̄хман̣и, а извършват дейности, които ги поставят по-ниско и от шӯдрите.
В тази шлока се употребяват две по-особени думи – ва̄ма-свабха̄ва̄, което означава мек и добър по природа. Добрите хора приемат всичко много лесно, което не може да се каже за хората със средна интелигентност. Човек обаче в никакъв случай не трябва да пренебрегва благоразумието си и способността си да преценява само за да остане добър и кротък. Трябва да умеем да оценяваме нещата по достойнство. Не трябва да се превръщаме в мекосърдечни жени и да приемаме неща, които не са истински. Добросърдечната жена могла да се отнесе почтително към Ашваттха̄ма̄, но това не означава все още, че той бил истински бра̄хман̣а.