Шрӣмад Бха̄гаватам 1.7.4
Деванагари
भक्तियोगेन मनसि सम्यक् प्रणिहितेऽमले ।
अपश्यत्पुरुषं पूर्णं मायां च तदपाश्रयम् ॥ ४ ॥
अपश्यत्पुरुषं पूर्णं मायां च तदपाश्रयम् ॥ ४ ॥
Стих
бхакти-йогена манаси
самяк пран̣ихите 'мале
апашят пуруш̣ам̇ пӯрн̣ам̇
ма̄я̄м̇ ча тад-апа̄шраям
самяк пран̣ихите 'мале
апашят пуруш̣ам̇ пӯрн̣ам̇
ма̄я̄м̇ ча тад-апа̄шраям
Дума по дума
бхакти — предано служене; йогена — чрез процеса на свързване; манаси — в ума; самяк — съвършено; пран̣ихите — използван и установен в; амале — без никаква материя; апашят — видя; пуруш̣ам — Божествената Личност; пӯрн̣ам — абсолютна; ма̄я̄м — енергия; ча — също; тат — негова; апа̄шраям — напълно подчинена.
Превод
Той съсредоточи ума си, като го свърза по съвършен начин с преданото служене (бхакти йога), в което няма и следа от материализъм, и видя Абсолютната Божествена Личност заедно с винаги подчинената ѝ външна енергия.
Пояснение
Абсолютната Истина може да бъде видяна съвършено само чрез свързващия процес на преданото служене. Това се твърди и в Бхагавад-гӣта̄. Човек може да осъзнае Абсолютната Истина и Божествената Личност съвършено само чрез процеса на преданото служене. А с това съвършено знание може да влезе в царството на Бога. Несъвършеното осъзнаване на Абсолюта, т.е. осъзнаването само на частичните му проявления – безличностния Брахман или локализираната Парама̄тма̄, – не дава възможност на никого да достигне царството на Бога. Шрӣ На̄рада посъветвал Шрӣла Вя̄садева да се потопи в трансцендентална медитация върху Божествената Личност и дейностите ѝ. Шрӣла Вя̄садева не обръщал внимание на сиянието Брахман, защото това виждане не е абсолютно. Абсолютно виждане означава да видим Бога като личност, както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.19): ва̄судевах̣ сарвам ити. В Упаниш̣адите също се казва, че Ва̄судева, Божествената Личност, е покрит от златистата сияеща завеса на безличностния Брахман (хиран̣майена па̄трен̣а) и когато по милостта на Бога тя се отдръпне, човек може да види истинския лик на Абсолюта. Тук за Абсолюта се говори като за пуруш̣а, личност. Абсолютната личност на Бога се споменава в много ведически писания, а Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че пуруш̣а е вечната и изначална личност. Абсолютната Божествена Личност е съвършената личност. Върховната Личност притежава многообразни енергии, най-важни от които са вътрешната, външната и междинната. Енергията, за която се говори тук, е външната енергия, както ще стане ясно от описанията на въздействието ѝ. Вътрешната енергия съпътства Абсолютната Личност както лунната светлина съпътства луната. Външната енергия може да се сравни с мрака, защото държи живите същества в мрака на невежеството. Думата апа̄шраям предполага, че тази енергия на Бога му е напълно подчинена. Вътрешната енергия, т.е. висшата енергия, също се нарича ма̄я̄, но тя е духовна ма̄я̄, т.е. енергия, която се проявява в духовните владения. Когато човек потърси убежище при вътрешната енергия, мракът на материалното невежество веднага се разпръсква. Дори личностите, които са а̄тма̄ра̄ма, потопени в транс, приемат убежище при ма̄я̄, вътрешната енергия. Преданото служене, бхакти йога, е функция на вътрешната енергия, затова в него няма място за низшата материална енергия, както в блестящото духовно сияние няма място за мрака. Вътрешната енергия е по-висша дори от духовното блаженство, което човек може да получи от опознаването на безличностния Брахман. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че сиянието на безличностния Брахман също е еманация на Абсолютната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Както ще бъде обяснено в следващите шлоки, парама-пуруш̣а не може да бъде никой друг, освен Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.