Шрӣмад Бха̄гаватам 1.7.37

„Живот за живот“ – това е справедливото възмездие за жестокия човек, който не се срамува да живее с цената на чуждия живот. Политическият морал изисква убиецът да получи смъртно наказание, за да бъде спасен от ада. Смъртната присъда, която държавата дава на убийците, е за тяхно добро, защото няма да се налага в следващия си живот те да страдат заради убийството, което са извършили. Смъртната присъда е възможно най-малкото наказание, което убиецът може да получи. В смр̣ти ша̄стрите се казва, че хората, които са наказани от царя според принципа „живот за живот“, се пречистват от всичките си грехове и могат да отидат дори на райските планети. Според Ману, великия автор на сборниците с граждански и религиозни закони, за убийци се смятат дори тези, които убиват животни, защото месото на животните не е предназначено за цивилизованите хора, чийто пръв дълг е да се подготвят за връщане обратно при Бога. Ману казва, че убийството на животно е истински заговор на група грешници, които еднакво заслужават да бъдат наказани като убийци, така както се наказват съучастниците, виновни за убийството на някой човек. Този, който дава разрешението за убиването на животното; този, който убива животното; който продава закланото животно; който готви месото му; който се занимава с разпределянето на тази храна и накрая този, който яде храната, приготвена от убитото тяло на животното, – всички те са убийци и подлежат на наказание от природните закони. Никой не е в състояние да създаде живо същество, каквито и да са постиженията на материалната наука, затова никой няма правото да убива живо същество по собствена прищявка. За месоядците писанията разрешават само ограничени жертвоприношения на животни и предназначението на тези жертвоприношения е да предотвратят откриването на кланици, а не да поощряват убиването на животни. Начинът, по който се извършва позволеното от писанията жертвоприношение на животни, е добър както за жертвеното животно, така и за този, който го яде. За животното е добре, защото след като бъде принесено в жертва, то веднага се издига до човешка форма на съществуване, а месоядецът от своя страна се избавя от най-тежък грях (от яденето на месо, доставяно от организирани кланици – ужасни места, които носят на обществото, държавите и на всички хора всевъзможни материални страдания). Материалният свят сам по себе си е място, постоянно пълно с безпокойства и тревоги. Когато се поощрява убиването на животни, атмосферата се замърсява още повече с войни, епидемии, глад и много други бедствия.