Шрӣмад Бха̄гаватам 1.3.5

След като сътворил безбройните вселени в махат-таттва, пуруш̣а влязъл във всяка вселена като втори пуруш̣а, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Когато видял, че във вселената няма нищо друго, освен мрак и пространство, и няма никакво убежище, където можеш да се подслониш, Той напълнил част от вселената със собствената си пот и легнал в тази вода. Тя се нарича Гарбходака. След това от пъпа му израснало лотосово стъбло, върху чийто цвят се родил Брахма̄, главният съзидател на вселената. Брахма̄ станал съзидател на вселената, а самият Бог във формата си на Виш̣н̣у поел отговорността за поддържането ѝ. Брахма̄ бил създаден от качеството на пракр̣ти, наречено раджо-гун̣а, проявлението на страстта в природата, а Виш̣н̣у станал господарят на проявлението на доброто. Какво вече обяснихме, Виш̣н̣у стои над всички проявления и никога не бива докосван от влиянието на материята. От Брахма̄ се появява Рудра (Шива), който отговаря за проявлението на невежеството, мрака. По волята на Бога той разрушава цялото творение. Следователно тримата – Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива – са инкарнации на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. От Брахма̄ произлизат останалите полубогове – Дакш̣а, Марӣчи, Ману и още много други, – за да породят живите същества във вселената. Ведите възхваляват Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у в химните Гарбха-стути, които започват с описанието на Бога, който има хиляди глави и пр. Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у е Повелителят на вселената и винаги остава трансцендентален, макар че лежи в нея. Това вече обяснихме. Този Вишн̣у, който е пълна част от Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, е Свръхдушата на живота във вселената. Той е известен като поддръжника на вселената – Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у.

В различните милениуми се появяват различни инкарнации. Тези инкарнации са безброй, но някои от тях се открояват повече сред останалите: Матся, Кӯрма, Вара̄ха, Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Ва̄мана и още много други. Те се наричат лӣла̄ инкарнации. След това са инкарнациите на качествата: Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива (Рудра). Те отговарят за различните проявления на материалната природа.

Бог Виш̣н̣у не се различава от Божествената Личност. Шива заема междинно положение между Божествената Личност и живите същества (джӣвите). Брахма̄ винаги принадлежи към джӣва-таттва. Богът дарява най-благочестивото живо същество, което е най-велик негов предан, със способността да твори. Това живо същество се нарича Брахма̄. Силата му е като силата на отразената в скъпоценните камъни слънчева светлина. Когато няма живо същество, което е достойно да заеме поста на Брахма̄, самият Бог става Брахма̄ и изпълнява задълженията му.

Шива не е обикновено живо същество. Той е пълна част от Бога, но тъй като пряко контактува с материалната природа, положението му се различава все пак от трансценденталното положение на Бог Виш̣н̣у. Тази разлика е като разликата между млякото и изварата. Изварата също е мляко, но не може да се използва като заместител на млякото.

След това са инкарнациите на Ману. В продължение на един ден от живота на Брахма̄ (който според земното летоброене се равнява на 4 300 000 х 1000 години) има четиринайсет инкарнации на Ману. Следователно в един месец на Брахма̄ те са 420, а в една година – 5040. Брахма̄ живее сто такива години, значи в целия му живот има 5040 х 100, или 504 000 Ману. Вселените са безброй и във всяка от тях има по един Брахма̄. Всички вселени се създават и унищожават по време на вдишването и издишването на пуруш̣а – можем да си представим колко стотици милиони Ману се появяват при едно издишване на пуруш̣а.

В нашата вселена се открояват следните инкарнации на Ману – Ягя като Сва̄ямбхува Ману, Вибху като Сва̄рочиша Ману, Сатясена като Уттама Ману, Хари като Та̄маса Ману, Ваикун̣т̣ха като Раивата Ману, Аджита като Ча̄кш̣уша Ману, Ва̄мана като Ваивасвата Ману (той управлява настоящата епоха), Са̄рвабхаума като Са̄варн̣и Ману, Р̣ш̣абха като Дакш̣а-са̄варн̣и Ману, Вишваксена като Брахма-са̄варн̣и Ману, Дхармасету като Дхарма-са̄варн̣и Ману, Судха̄ма̄ като Рудра-са̄варн̣и Ману, Йогешвара като Дева-са̄варн̣и Ману и Бр̣хадбха̄ну като Индра-са̄варн̣и Ману. Това са четиринайсетте Ману, които обхващат период от 4 300 000 000 слънчеви години, както казахме по-горе.

След това са юга̄вата̄рите, т.е. инкарнациите за всеки милениум. Югите са четири – Сатя, Трета̄, Два̄пара и Кали. Инкарнациите във всяка юга имат различен цвят – бял, червен, черен и жълт. В Два̄пара-юга се появил Бог Кр̣ш̣н̣а, който бил черен на цвят, а в Кали-юга дошъл Чайтаня, който е жълт.

Всички инкарнации на Бога са споменати в свещените писания. Никой самозванец не може да се обяви за инкарнация, защото всяка една инкарнация е описана в ша̄стрите. Инкарнацията не се обявява сама за инкарнация на Бога – разпознават я великите мъдреци според признаците ѝ, описани в свещените писания. Свещените писания посочват отличителните белези на всяка инкарнация и мисията, която тя изпълнява.

Освен преките инкарнации има и безброй упълномощени инкарнации. Те също са споменати в свещените писания. Тези инкарнации могат да бъдат упълномощени пряко или опосредствано. Когато са упълномощени пряко, те се наричат инкарнации, но когато са упълномощени опосредствано, тогава са вибхӯти. Пряко упълномощени инкарнации са Кума̄рите, На̄рада, Пр̣тху, Шеша, Ананта и пр. Вибхӯтите са описани много подробно в Бхагавад-гӣта̄ в главата Вибхӯти-йога. Първоизточникът на всички видове инкарнации е Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у.