Skip to main content

ТЕКСТ 12

ВІРШ 12

Текст

Текст

тач чхраддадха̄на̄ мунайо
гя̄на-ваира̄гя-юктая̄

пашянтй а̄тмани ча̄тма̄нам̇
бхактя̄ шрута-гр̣хӣтая̄
тач чграддадга̄на̄ мунайо
джн̃а̄на-ваіра̄
ґйа-йуктайа̄
паш́йантй а̄тмані ча̄тма̄нам̇
бгактйа̄ ш́рута-
ґр̣хітайа̄

Дума по дума

Послівний переклад

тат – този; шраддадха̄на̄х̣ – любознателен и сериозен; мунаях̣ – мъдреци; гя̄на – знание; ваира̄гя – непривързаност; юктая̄ – добре снабден с; пашянти – виждат; а̄тмани – вътре в себе си; ча – и; а̄тма̄нам – Парама̄тма̄; бхактя̄ – в предано служене; шрута – Ведите; гр̣хӣтая̄ – правилно възприет.

тат  —  то; ш́раддадга̄на̄х̣  —  що поважно допитуються; мунайах̣  —  мудреці; джн̃а̄на  —  знанням; ваіра̄ґйа  —  відреченістю; йуктайа̄ — добре забезпечені; паш́йанті — бачать; а̄тмані —   у собі; ча  —  і; а̄тма̄нам  —  Параматму; бгактйа̄  —  у відданому служінні; ш́рута  —  Веди; ґр̣хітайа̄  —  поправно сприйнявши.

Превод

Переклад

Сериозният и любознателен ученик или мъдрец, въоръжен със знание и отречение, осъзнава тази Абсолютната Истина, като отдава предано служене в съответствие с чутото от „Веда̄нта шрути“.

Озброєний знанням і зреченістю, допитливий і серйозний учень чи мудрець осягає Абсолютну Істину через віддане служіння, яке виконує відповідно до почутого з Веданта- шруті.

Пояснение

Коментар

Абсолютната Истина може да бъде осъзната напълно чрез процеса на предано служене на Бога, Ва̄судева, Божествената Личност, която е изцяло проявената Абсолютна Истина. Брахман е трансценденталното сияние, което се излъчва от тялото ѝ, а Парама̄тма̄ е частично нейно проявление. Така че осъзнаването на Абсолютната Истина като Брахман или Парама̄тма̄ е частично осъзнаване. Има четири вида хора: кармӣ, гя̄нӣ, йогӣ и предани. Кармӣте са материалисти, а останалите три категории са трансценденталисти. Преданите са най-висшите трансценденталисти, защото са осъзнали Върховната Личност. След това са трансценденталистите, които частично са осъзнали пълната част на абсолютната личност. И най-накрая са тези трансценденталисти, които са осъзнали само духовната същност на абсолютната личност. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ и останалата ведическа литература, Върховната Личност можем да осъзнаем чрез предано служене, подкрепено от знание и отказ от материално общуване. Вече говорихме, че преданото служене дава знание и води до изоставяне на материалните привързаности. Тъй като осъзнаването на Брахман и на Парама̄тма̄ е несъвършено осъзнаване на Абсолютната Истина, средствата на това осъзнаване, т.е. пътищата на гя̄на и йога, също са несъвършени средства за осъзнаване на Абсолютната Истина. Преданото служене, което се основава на съвършено знание, придружено от непривързаност към материалното общуване и установено чрез слушането на Веда̄нта шрути, е единственият съвършен метод, чрез който сериозният и любознателен ученик може да осъзнае Абсолютната Истина. Следователно преданото служене не е предназначено за трансценденталистите, които не се отличават с висока интелигентност. Има три класи предани – първа, втора и трета. Третата класа предани, начинаещите, които нямат знание и не са се откъснали от материалните привързаности, но просто са привлечени от въвеждащия процес на обожаването на мӯртите в храма, се наричат предани-материалисти. Те са привързани повече към материалната изгода, отколкото към трансценденталната полза. Затова от позицията на материалното предано служене човек трябва да се издигне до позицията на предан от втората класа. Един предан от втората класа може да разграничава четирите категории в преданото служене: Личността на Бога, преданите му, незнаещите и завистливите. Човек трябва да се издигне поне до равнището на втората класа и по този начин да стане достоен за опознаването на Абсолютната Истина.

ПОЯСНЕННЯ: Цілковито усвідомити Абсолютну Істину можна тільки через віддане служіння Господу, Ва̄судеві, Богові-Особі, що Він є Абсолютна Істина у всій повноті. Брахман є трансцендентне випромінення Його тіла, а Параматма    —    це Його частковий вияв, що представляє Його в матеріальному світі. Через це, усвідомлення Абсолютної Істини як Брахмана чи Параматми є лише частковим усвідомленням. Є чотири відміни людських істот: кармі, ґ’яні, йоґи та віддані. Кармі    —    це матеріалісти, а три інші групи    —    трансценденталісти. Трансценденталістами найвищого класу є віддані, що вже осягнули Верховну Особу. Класом нижче перебувають трансценденталісти, котрі частково осягнули повну частку абсолютної особи, а до трансценденталістів третього класу зараховують тих, хто усвідомив тільки те, що абсолютна особа є духовна зі своєї природи. «Бгаґавад-ґіта» та інші ведичні писання проголошують, що осягнути Верховну Особу можна через віддане служіння, що спирається на повне знання та відмову від спілкування з будь-чим матеріальним. Ми вже обговорювали, що до того, хто виконує віддане служіння, приходять і знання, і зреченість від матеріального спілкування. А що усвідомлення Абсолютної Істини як Брахмана чи Параматми недовершене, то природно випливає, що і самі способи їхнього усвідомлення, тобто ґ’яна і йоґа, теж є недосконалими в пізнанні Абсолютної Істини. Досконалий метод, що дасть серйозному в своєму пошукові учневі осягнути Абсолютну Істину, один    —    віддане служіння, що ґрунтується на довершеному знанні, поєднаному з відмовою від матеріалістичного спілкування. І в такому служінні людина втверджується слухаючи веданта-шруті. Отже, це не так, що віддане служіння призначене для менш розумних трансценденталістів. Відданих є три класи: перший, другий і третій. Відданих третього класу, чи неофітів, що не володіють знанням, не позбулись матеріальних прив’язаностей і яких просто приваблює початкова стадія поклоніння Божеству в храмі, називають матеріалістичними відданими. Такі віддані більше тяжіють до матеріальних здобутків, аніж до трансцендентних. Отож, потрібно зробити значний поступ і піднятися з рівня матеріалістичного служіння на рівень відданих другого класу. На цьому рівні відданий вирізняє чотири категорії живих істот: Бога-Особу, Його відданих, невігласів, і заздрісних ненависників. Треба піднятись принаймні на рівень відданого другого класу, і так стати гідним осягнути Абсолютну Істину.

Преданите от третата класа трябва да получават наставления за преданото служене от авторитетни източници – бха̄гавати. Първият бха̄гавата е личността на твърдо установения предан, а другият е посланието на Бога – Бха̄гаватам. За да усвои науката на преданото служене, преданият от третата класа трябва да се обърне към авторитетно установен предан. Този предан не трябва да е професионалист, който си изкарва прехраната с помощта на Бха̄гаватам. Той трябва да е като Сӯта Госва̄мӣ, представителя на Шукадева Госва̄мӣ, и да проповядва култа на преданото служене в името на висшето благо на цялото човечество. Начинаещият предан изобщо не е склонен да слуша авторитети. Той слуша професионалистите, защото като демонстрира слушане, удовлетворява сетивата си. Когато човек слуша и възпява по този начин, всичко се разваля. Той трябва да е много внимателен да не поема този погрешен път. Съдържанието на святите послания на Бога, изложени в Бхагавад-гӣта̄ или в Шрӣмад Бха̄гаватам, е напълно трансцендентално, но въпреки това човек не трябва да го приема от професионалистите, които го развалят, както змията отравя млякото само като го докосне с език.

Тому відданому третього класу належить отримувати настанови стосовно відданого служіння з авторитетних джерел бгаґавати. Перший бгаґавата    —    це особа, що втверджена у відданости, а другий    —    «Бгаґаватам»    —    то Боже послання. Тож відданий третього класу мусить звернутися до певного відданого, аби той навчив його виконувати віддане служіння. Така особистість    —    це не людина, що заробляє на прожиток, рецитуючи «Бгаґаватам». Звернутись слід до відданого, який є представником Шукадеви Ґосвамі (приклад такого відданого    —    Сута Ґосвамі) і проповідує віддане служіння для загального добра всього людства. Відданий-початківець майже не має смаку слухати від авторитета. Він може «уважно» слухати професійного рецитувальника, просто щоб насолодити свої чуття. Такого роду слухання і оспівування вже кинули тінь на цілий метод, тому треба бути пильним і не стати на хибний шлях. Святе послання Бога, яке втілене в «Бгаґавад-ґіті» та «Шрімад-Бгаґаватам», є, безсумнівно, трансцендентне, але попри це не можна слухати оповіді за такі трансцендентні предмети від професійних читців, бо вони їх отруюють: так змія отруює молоко, торкнувшись його своїм язиком.

И така, за да могат да напредват успешно, искрените предани трябва да са готови да слушат ведическата литература – Упаниш̣адите, Веда̄нта и останалите писания, оставени от предишните авторитети, госва̄мӣ. Ако не слушат тези писания, те няма да могат да напредват истински. А ако човек не слуша и не следва наставленията, служенето, което демонстрира, е лишено от всякаква стойност и е само препятствие по пътя на предаността. Следователно ако преданото служене не се основава на принципите на авторитетните шрути, смр̣ти, Пура̄н̣и или Пан̃чара̄тра, човек трябва веднага да го изостави. Той никога не трябва да приема за чист предан този, който не е упълномощен. Когато усвои посланията на ведическата литература, ще може постоянно да вижда вътре в себе си всепроникващия локализиран аспект на Божествената Личност. Това се нарича сама̄дхи.

Тому задля поступу щирий відданий повинний слухати ведичні писання, як-от Упанішади, «Веданту» й інші твори, що їх залишили нам авторитети минулого, Ґосвамі. Який може бути поступ, якщо не слухати писань? Без того, щоб слухати повчання писань і триматися їхніх настанов, віддане служіння перетворюється просто на нічого не варту виставу, яка є лише перешкодою на шляху розвитку відданости. Отож, якщо віддане служіння не спирається на засади, що подані у шруті, смріті, Пуранах та «Панчаратрі», воно є підробкою, і його слід негайно відкинути. Відданого, який не спирається на авторитети, ні в якому разі не можна визнати за чистого відданого. Засвоївши авторитетне послання, що його заховує ведична література, людина повсякчас бачитиме всередині себе всепроникаючий локалізований аспект Бога-Особи. Це і є самадгі.