Шрӣмад Бха̄гаватам 1.19.4
Деванагари
स चिन्तयन्नित्थमथाशृणोद् यथा
मुने: सुतोक्तो निऋर्तिस्तक्षकाख्य: ।
स साधु मेने न चिरेण तक्षका-
नलं प्रसक्तस्य विरक्तिकारणम् ॥ ४ ॥
मुने: सुतोक्तो निऋर्तिस्तक्षकाख्य: ।
स साधु मेने न चिरेण तक्षका-
नलं प्रसक्तस्य विरक्तिकारणम् ॥ ४ ॥
Стих
са чинтаянн иттхам атха̄шр̣н̣од ятха̄
мунех̣ сутокто нирр̣тис такш̣ака̄кхях̣
са са̄дху мене на чирен̣а такш̣ака̄-
налам̇ прасактася виракти-ка̄ран̣ам
мунех̣ сутокто нирр̣тис такш̣ака̄кхях̣
са са̄дху мене на чирен̣а такш̣ака̄-
налам̇ прасактася виракти-ка̄ран̣ам
Дума по дума
сах̣ — той, царят; чинтаян — мислейки; иттхам — ето така; атха — сега; ашр̣н̣от — чу; ятха̄ — както; мунех̣ — на мъдреца; сута-уктах̣ — произнесено от сина; нирр̣тих̣ — смърт; такш̣ака-а̄кхях̣ — по отношение на летящата змия; сах̣ — той (царят); са̄дху — добре; мене — прие; на — не; чирен̣а — дълго време; такш̣ака — летяща змия; аналам — огън; прасактася — за този, който е прекалено привързан; виракти — безразличие; ка̄ран̣ам — причина.
Превод
Докато царят се разкайваше така, до него стигна вестта, че синът на мъдреца го е проклел и той ще трябва да умре от ухапването на една летяща змия. Царят прие това като добра вест, защото то щеше да му помогне да стане безразличен към светските неща.
Пояснение
Истинското щастие се постига в духовното битие, т.е. когато се прекрати повтарянето на раждането и смъртта. Човек може да сложи край на този кръговрат само като се върне при Бога. В материалния свят той не може да се освободи от необходимостта отново и отново да се ражда и умира дори и ако се издигне до най-висшата планета (Брахмалока). Въпреки това обаче ние не искаме да приемем пътя, водещ към съвършенството. Следвайки този път, човек се освобождава от всички материални привързаности и става достоен да влезе в духовното царство. Затова тези, които живеят в бедност, имат по-голям шанс за успех от хората, които преуспяват материално. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил велик предан на Бога и бил напълно достоен за царството на Бога. Но той бил император на целия свят и материалните му богатства били препятствия по пътя към съвършенството, към заслуженото от него положение на един от придружителите на Бога в духовното небе. Като предан на Бога, той знаел, че необмисленото проклятие на малкия бра̄хман̣а е благословия за него, защото щяло му помогне да се откъсне от светските си политически и обществени дейности. Шамӣка Муни много съжалявал за случилото се и сметнал за свой дълг да съобщи на царя вестта, за да може той да се приготви за завръщането си при Бога. Шамӣка Муни изпратил на царя известие, че глупавият му син Шр̣н̇ги, един могъщ малък бра̄хман̣а, е злоупотребил с духовната си сила и неоснователно е проклел царя. Това, че царят окичил този муни с мъртвата змия като с гирлянд, не било достатъчно основание за осъждането му на смърт. Но понеже проклятието не можело да се върне, съобщили на царя да се приготви да умре след една седмица. И Шамӣка Муни, и царят били осъзнали духовната си същност. Шамӣка Муни бил мистик, а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил предан. И двамата се намирали на едно равнище в себепознанието, и двамата не се бояли да посрещнат смъртта. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит можел да отиде при мъдреца и да го помоли за прошка, но мъдрецът му бил предал вестта за неизбежната смърт с толкова много болка, че царят не искал да го кара с присъствието си да се срамува още повече. Той решил да се приготви за неминуемата смърт и да намери пътя за завръщане при Бога.
Човешкият живот е една възможност живото същество да се завърне при Бога, т.е. да се освободи от материалното битие, от кръговрата на раждането и смъртта, и в системата на варн̣а̄шрама дхарма всички мъже и жени получавали необходимата за това подготовка. Системата на варн̣а̄шрама дхарма се нарича още сана̄тана дхарма, вечните предписани дейности. Тя подготвя човека за завръщането му при Бога. Семейният човек трябва първо да се оттегли в горите и да живее като ва̄напрастха, за да получи пълно знание, а след това, преди да настъпи неизбежната смърт, да приеме сання̄са. Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа имал щастието да получи предизвестие за смъртта си седем дена преди тя да настъпи. Но обикновените хора не знаят кога ще умрат, въпреки че смъртта със сигурност ще дойде. Глупавите хора забравят, че смъртта е неизбежна, и пренебрегват дълга си – да се подготвят за завръщане при Бога. Те погубват живота си, като се отдават на животинските си склонности – угощения, пиянство, развлечения и наслаждения. Хората от Кали юга водят такова безотговорно съществуване заради греховното си желание да отхвърлят брахминската култура, съзнанието за Бога и защитата на кравите. Държавата трябва да използва всичките си средства, за да развива тези три неща и с това да научи хората как да се приготвят за смъртта. Държава, която прави това, наистина е държава на всеобщо благоденствие. Правителството на Индия трябва да следва примера на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, съвършения владетел, а не да подражава на материалистическите държави, в които няма никаква представа за царството на Бога, което е крайната цел на човешкия живот. Упадъкът на идеалите на индийската цивилизация е довел до деградация човешкото общество не само в Индия, но и извън нейните предели.