Шрӣмад Бха̄гаватам 1.17.43-44
Деванагари
स एष एतर्ह्यध्यास्त आसनं पार्थिवोचितम् ।
पितामहेनोपन्यस्तं राज्ञारण्यं विविक्षता ॥ ४३ ॥
आस्तेऽधुना स राजर्षि: कौरवेन्द्रश्रियोल्लसन् ।
गजाह्वये महाभागश्चक्रवर्ती बृहच्छ्रवा: ॥ ४४ ॥
पितामहेनोपन्यस्तं राज्ञारण्यं विविक्षता ॥ ४३ ॥
आस्तेऽधुना स राजर्षि: कौरवेन्द्रश्रियोल्लसन् ।
गजाह्वये महाभागश्चक्रवर्ती बृहच्छ्रवा: ॥ ४४ ॥
Стих
са еш̣а етархй адхя̄ста
а̄санам̇ па̄ртхивочитам
пита̄махенопанястам̇
ра̄гя̄ран̣ям̇ вивикш̣ата̄
а̄санам̇ па̄ртхивочитам
пита̄махенопанястам̇
ра̄гя̄ран̣ям̇ вивикш̣ата̄
а̄сте 'дхуна̄ са ра̄джарших̣
кауравендра-шрийолласан
гаджа̄хвайе маха̄-бха̄гаш
чакравартӣ бр̣хач-чхрава̄х̣
кауравендра-шрийолласан
гаджа̄хвайе маха̄-бха̄гаш
чакравартӣ бр̣хач-чхрава̄х̣
Дума по дума
сах̣ — той; еш̣ах̣ — това; етархи — сега; адхя̄сте — управлява; а̄санам — тронът; па̄ртхива-учитам — както подобава на един цар; пита̄махена — от дядото; упанястам — предадено; ра̄гя̄ — от царя; аран̣ям — гора; вивикш̣ата̄ — желаейки; а̄сте — там е; адхуна̄ — сега; сах̣ — това; ра̄джа-р̣ш̣их̣ — мъдрецът сред царете; каурава-индра — най-старшият от царете на Куру; шрия̄ — слава; улласан — разпространяващ; гаджа̄хвайе — в Хастина̄пура; маха̄-бха̄гах̣ — най-щастливият; чакравартӣ — император; бр̣хат-шрава̄х̣ — много известен.
Превод
Най-щастливият император, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, наследи царството Хастина̄пура от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, когато той пожела да се оттегли в гората, и сега благополучно управлява, защото наследи добрата слава на царете от династията Куру.
Пояснение
Продължителните жертвени церемонии, които мъдреците от Наимиша̄ран̣я решили да извършат, били започнати малко след смъртта на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Жертвоприношенията трябвало да продължат хиляда години. Известно е, че в началото там идвали и някои от връстниците на Баладева, по-големия брат на Бог Кр̣ш̣н̣а. Според някои авторитети сегашното време се използва и в случаите, когато трябва да се посочи краткия промеждутък от време, който отделя миналото от настоящето. Когато се описва царуването на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, сегашното време е употребено именно в този смисъл. Сегашното време се използва и за събития, които още не са завършили. Принципите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит могат да се следват и днес; все още не е късно да се спаси човешкото общество, ако властите проявят достатъчно решителност. Все още можем да изчистим от обществото пороците, доведени от олицетворението на Кали, ако действаме решително като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Царят отредил на Кали няколко места, но Кали всъщност не успял да ги открие никъде по света, защото Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит много строго следял никъде да не се разпространяват хазартът, пиянството, развратът и убийството на животни. Съвременните управници искат да спрат моралното разложение в страните си, но от глупост не знаят как да постигнат това. Те искат да не препятстват игралните домове, заведенията, в които се предлагат алкохол и наркотици, публичните домове, проституцията по хотелите, кината, измамите във всички дела (дори и в собствените си) и в същото време да спрат моралното разложение на обществото. Те искат царството на Бога без съзнание за Бога. Нима е възможно да се съчетаят две несъвместими неща? Ако искаме да прогоним покварата от страната, трябва да направим най-напред така, че в обществото да се приемат принципите на религията – отречеността, чистотата, милосърдието и честността, – а за да се създадат благоприятни условия за това, трябва да закрием заведенията, в които се играе хазарт, пие се, има проституция и се вършат измами. Това са някои от практическите уроци на Шрӣмад Бха̄гаватам.