Шрӣмад Бха̄гаватам 1.17.41
Деванагари
अथैतानि न सेवेत बुभूषु: पुरुष: क्वचित् ।
विशेषतो धर्मशीलो राजा लोकपतिर्गुरु: ॥ ४१ ॥
विशेषतो धर्मशीलो राजा लोकपतिर्गुरु: ॥ ४१ ॥
Стих
атхаита̄ни на севета
бубхӯш̣ух̣ пуруш̣ах̣ квачит
вишеш̣ато дхарма-шӣло
ра̄джа̄ лока-патир гурух̣
бубхӯш̣ух̣ пуруш̣ах̣ квачит
вишеш̣ато дхарма-шӣло
ра̄джа̄ лока-патир гурух̣
Дума по дума
атха — следователно; ета̄ни — всички тези; на — никога; севета — влизат в съприкосновение; бубхӯш̣ух̣ — които желаят благополучие; пуруш̣ах̣ — личност; квачит — при всички обстоятелства; вишеш̣атах̣ — особено; дхарма-шӣлах̣ — които напредват по пътя на освобождението; ра̄джа̄ — царят; лока-патих̣ — общественият водач; гурух̣ — бра̄хман̣ите и сання̄сӣте.
Превод
Затова тези, които се стремят към извисяване и благосъстояние, особено царете, религиозните служители, обществените водачи, бра̄хман̣ите и сання̄сӣте, никога не трябва да се обръщат към четирите принципа на безбожието, за които стана дума преди.
Пояснение
Бра̄хман̣ите са духовните наставници на всички други касти, а сання̄сӣте са духовните учители на всички касти и духовни степени в обществото. Такива са и царете и обществените водачи, които отговарят за материалното благосъстояние на всички хора. Религиозните деятели, които напредват по пътя към освобождението, и хората с чувство за отговорност, т.е. тези, които не искат да проиграят ценния си човешки живот, трябва да се разграничат от всички принципи на безбожието, особено от непозволените връзки с жени. Ако един бра̄хман̣а не е честен, всичките му декларации на бра̄хман̣а губят смисъла си. Ако един сання̄сӣ поддържа непозволени връзки с жени, той е сання̄сӣ само на думи. По същия начин ако царят или общественият водач е неоснователно горделив или е пристрастен към пиене и пушене, той губи способността си да действа за благото на обществото. Честността е основният принцип на всички религии. Трябва много внимателно да се изпитват личните качества и достойнства на четирите вида водачи на човешкото общество: сання̄сӣте, бра̄хман̣ите, царя и обществения лидер. Преди някой да бъде приет за духовен учител или за светски ръководител на обществото, трябва да се провери дали характерът му отговаря на гореописаните критерии. Академичните познания на обществения водач може да не са толкова задълбочени; най-важното и необходимо условие е той да е свободен от замърсяванията на четирите порока: хазарт, пиянство, разврат и убиване на животни.