Шрӣмад Бха̄гаватам 1.17.38

सूत उवाच
अभ्यर्थितस्तदा तस्मै स्थानानि कलये ददौ ।
द्यूतं पानं स्त्रिय: सूना यत्राधर्मश्चतुर्विध: ॥ ३८ ॥
сӯта ува̄ча
абхяртхитас тада̄ тасмаи
стха̄на̄ни калайе дадау

дйӯтам̇ па̄нам̇ стриях̣ сӯна̄
ятра̄дхармаш чатур-видхах̣

Дума по дума

сӯтах̣ ува̄чаСӯта Госва̄мӣ каза; абхяртхитах̣така помолен; тада̄в това време; тасмаина него; стха̄на̄ниместа; калайена олицетворението на Кали; дадаупозволи му; дйӯтамхазарт; па̄нампиянство; стриях̣непозволени връзки с жени; сӯна̄убиване на животни; ятратам, където; адхармах̣греховни дейности; чатух̣-видхах̣четири вида.

Превод

Сӯта Госва̄мӣ каза: В отговор на молбата на Кали Маха̄ра̄джа Парӣкшит му разреши да живее там, където се играят хазартни игри, където се шири пиянство, разврат и се избиват животни.

Пояснение

Основните принципи на безбожието: гордост, разврат, пиянство и лъжа – противостоят на четирите принципа на религията: отреченост, чистота, милосърдие и честност. Олицетворението на Кали получило разрешение да живее на четирите места, посочени му от царя: там, където се играе хазарт; там, където има разврат; там, където се шири пиянство и там, където се убиват животни.
Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ казва, че тези, които употребяват алкохол, като нарушават правилата на писанията (например саутра̄ман̣ӣ-ягя), тези, които имат извънбрачни връзки с жени и тези, които убиват животни противно на наставленията на писанията, нарушават религиозните принципи. Във Ведите се съдържат два различни вида указания: за правр̣ттите, личностите, отдали се на материално наслаждение, и за нивр̣ттите, тези, които са се освободили от материалното робство. Наставленията за правр̣ттите целят да насочат постепенно дейностите им към пътя на освобождението. Затова на тези, които се намират на най-низшето стъпало на невежеството и се отдават на пиянство, разврат и месоядство, понякога се препоръчва да употребяват спиртни напитки, като извършват саутра̄ман̣ӣ-ягя, да общуват с жени в рамките на семейния живот и да ядат плътта на жертвените животни. Тези указания на ведическата литература са предназначени не за всички, а за една определена категория хора. И тъй като са предписани във Ведите за определени хора, този вид дейности на правр̣ттите не се смятат за адхарма. Това, което е храна за едни, може да бъде отрова за други. Това, което се препоръчва за хората в проявлението на невежеството, може да се окаже отрова за личностите, които се намират в проявлението на доброто. Затова Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабху утвърждава, че препоръките на ша̄стрите за определена група хора не трябва да се смятат за адхарма, нарушение на религиозните принципи. Но сами по себе си тези дейности са адхарма и не трябва да се насърчават. Препоръките на писанията нямат за цел да поощряват подобна адхарма, а да насочат постепенно неизбежната адхарма по пътя на дхармата.
Всички държавни ръководители са длъжни да следват стъпките на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит: да се грижат в държавата им да се утвърдят принципите на религията – отреченост, чистота, милосърдие и честност – и с всички средства да ограничават разпространението на принципите на безбожието – гордостта, непозволените връзки с жени (проституцията), пиянството и лъжите. За да извлекат най-голяма полза от лошата сделка, те могат да изпратят олицетворението на Кали да живее там, където се играе хазарт, където се ширят пиянство, проституция и убийство на животни, ако съществуват такива места. Тези, които имат такива безбожни навици, могат да бъдат управлявани с помощта на наставленията на писанията. Държавата в никакъв случай не трябва да поощрява такива хора. Иначе казано, правителството трябва да вземе решителни мерки, за да спре всички видове хазарт, пиянство, проституция и измами. Държавата, която иска да спре моралното разложение на обществото, може да наложи принципите на религията по следния начин:
1. Да се установят най-малко два дни от месеца за задължителни пости (отречение). От икономическа гледна точка два такива дена в месеца ще спестят на държавата тонове храна, а освен това ще се отразят много благоприятно на здравето на гражданите.
2. Да се въведе задължително бракосъчетание за младежите и девойките, навършили съответно двадесет и четири и шестнадесет години. Няма нищо лошо те да учат заедно в училищата и колежите, но при условие че са в законен брак. Ако между момче и момиче, които учат заедно, възникнат някакви по-близки отношения, двамата трябва да се оженят, за да се предотвратят по този начин незаконните връзки. Разводите поощряват проституцията, затова трябва да бъдат забранени.
3. Гражданите трябва да дават под формата на волни пожертвования до петдесет процента от приходите си с цел създаване на духовна атмосфера в обществото. Те трябва да проповядват принципите на Бха̄гаватам чрез: а) карма йога, т.е. всички дейности да се извършват за удовлетворението на Бога; б) редовно слушане на Шрӣмад Бха̄гаватам от авторитети, т.е. от души, постигнали себепознание; в) общо възпяване на величието на Бога вкъщи или на местата, където се извършва богослужение; г) отдаване служене на бха̄гаватите, които проповядват Шрӣмад Бха̄гаватам и д) живеене на такова място, където атмосферата е пропита със съзнание за Бога. Ако държавата се управлява по този начин, съзнанието за Бога съвсем естествено ще се разпространи навсякъде.
Всички видове хазарт, дори и сделките, свързани със спекулации, водят човека до деградация. Когато държавата поощрява хазарта, честността напълно изчезва. Младежите и девойките, които са достигнали споменатата възраст, трябва да бъдат задължени да се оженят. Всички кланици трябва да се затворят. Месоядците могат да ядат животинска плът само в съответствие с указанията на писанията. Трябва да се забрани употребата на всички упойващи средства, дори и на цигарите, тютюна за дъвчене и чая.