Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.47-48
Деванагари
तद्ध्यानोद्रिक्तया भक्त्या विशुद्धधिषणा: परे ।
तस्मिन् नारायणपदे एकान्तमतयो गतिम् ॥ ४७ ॥
अवापुर्दुरवापां ते असद्भिर्विषयात्मभि: ।
विधूतकल्मषा स्थानं विरजेनात्मनैव हि ॥ ४८ ॥
तस्मिन् नारायणपदे एकान्तमतयो गतिम् ॥ ४७ ॥
अवापुर्दुरवापां ते असद्भिर्विषयात्मभि: ।
विधूतकल्मषा स्थानं विरजेनात्मनैव हि ॥ ४८ ॥
Стих
тад-дхя̄нодриктая̄ бхактя̄
вишуддха-дхиш̣ан̣а̄х̣ паре
тасмин на̄ра̄ян̣а-паде
ека̄нта-матайо гатим
вишуддха-дхиш̣ан̣а̄х̣ паре
тасмин на̄ра̄ян̣а-паде
ека̄нта-матайо гатим
ава̄пур дурава̄па̄м̇ те
асадбхир виш̣ая̄тмабхих̣
видхӯта-калмаш̣а̄ стха̄нам̇
вираджена̄тманаива хи
асадбхир виш̣ая̄тмабхих̣
видхӯта-калмаш̣а̄ стха̄нам̇
вираджена̄тманаива хи
Дума по дума
тат — това; дхя̄на — положително съзерцание; утриктая̄ — освободен от; бхактя̄ — чрез отношение на преданост; вишуддха — пречистиха; дхиш̣ан̣а̄х̣ — чрез интелигентността; паре — на трансценденталното; тасмин — в това; на̄ра̄ян̣а — Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; паде — на лотосовите нозе; ека̄нта-матаях̣ — на установилите се във Върховния, който е един; гатим — назначение; ава̄пух̣ — постигнаха; дурава̄па̄м — много трудно достижим; те — от тях; асадбхих̣ — от материалистите; виш̣ая-а̄тмабхих̣ — погълнати от материалните потребности; видхӯта — очистиха; калмаш̣а̄х̣ — материалните замърсявания; стха̄нам — обител; вираджена — лишени от материална страст; а̄тмана̄ ева — от същото тяло; хи — несъмнено.
Превод
Така, непрекъснато мислейки за Бога с преданост, те пречистиха съзнанието си и се издигнаха до духовното небе, което се управлява от Върховния На̄ра̄ян̣а, Бог Кр̣ш̣н̣а. Това постигат само тези, чието съзнание е насочено към единния Върховен Бог, без да се отклонява към нищо друго. Личностите, които са изпълнени с материални схващания за живота, не могат да достигнат тази обител на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, известна като Голока Вр̣нда̄вана. Но Па̄н̣д̣авите напълно се бяха освободили от материалните замърсявания и достигнаха тази обител, без да напускат телата си.
Пояснение
Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ човек, който е свободен от трите проявления на материалните качества – добро, страст и невежество – и е установен в трансценденталното, може да постигне най-висшето съвършенство в живота, без да сменя тялото си. В своята Хари-бхакти вила̄са Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ казва, че всеки човек може да постигне съвършеното равнище на два пъти роден бра̄хман̣а, като премине през духовно обучение под ръководството на истински духовен учител, както един химик може да превърне бронзовото оръжие в златно, като го подложи на химическа обработка. Следователно за да може човек да стане бра̄хман̣а, без да сменя тялото си, т.е. да се върне при Бога в това си тяло, от голямо значение е истинското ръководство. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ отбелязва, че думата хи, която е използвана в тази връзка, утвърждава категорично тази истина. Бхагавад-гӣта̄ (14.26) също подкрепя думите на Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. Там Богът казва, че оня, който последователно отдава предано служене, без да се отклонява от този път, може да постигне съвършеното равнище на Брахман, извисявайки се над замърсяванията от трите проявления на материалната природа. А когато чрез изпълняването на същото предано служене се издигне още повече в това съвършенство, той ще постигне върховната духовна планета Голока Вр̣нда̄вана, без да сменя тялото си. Вече говорихме за това във връзка със завръщането на Бога в обителта си в собственото си тяло.