ТЕКСТ 40
Text 40
Текст
Text
дукӯла-валая̄дикам
нирмамо нирахан̇ка̄рах̣
сан̃чхинна̄шеш̣а-бандханах̣
dukūla-valayādikam
nirmamo nirahaṅkāraḥ
sañchinnāśeṣa-bandhanaḥ
Дума по дума
Synonyms
виср̣джя – оставяйки; татра – всички тези; тат – това; сарвам – всичко; дукӯла – колан; валая-а̄дикам – и гривни; нирмамах̣ – загубил интерес; нирахан̇ка̄рах̣ – непривързан; сан̃чхинна – окончателно преряза; ашеш̣а-бандханах̣ – безкрайна привързаност.
Превод
Translation
Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира свали всичките си царски одежди, колани и накити и загуби всякакво влечение и привързаност към всичко.
Mahārāja Yudhiṣṭhira at once relinquished all his garments, belt and ornaments of the royal order and became completely disinterested and unattached to everything.
Пояснение
Purport
За да може да стане спътник на Бога, човек непременно трябва да се пречисти от материалните замърсявания. Никой не може да стане придружител на Бога или да се върне при него, без да се е пречистил. Затова Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира незабавно презрял царския разкош и свалил царските си одежди и накити, за да стане духовно чист. Каш̣а̄я, набедреникът с цвят на шафран, който носят сання̄сӣте, показва липса на влечение към привлекателните светски дрехи. Затова царят, както подобавало, си сменил дрехите. Той загубил всякакъв интерес към царството и към семейството си и по този начин се освободил от всички материални замърсявания, или с други думи, от материалните обозначения. Хората обикновено са привързани към най-различни обозначения – обозначения, свързани със семейството, с обществото, с родината, с професията, с богатството, с общественото положение и още много други. Докато е привързан към тези обозначения, човек е покрит с материални замърсявания. Така наречените „водачи“ на съвременното общество са привързани към националното самосъзнание, без да знаят, че това неистинско съзнание е още едно обозначение за материално обусловената душа. За да стане достоен да се върне при Бога, човек трябва да преодолее тези отъждествявания. Глупците се прекланят пред хората, които умират със съзнание за националната си принадлежност, но тук за пример е даден Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, царят, който се приготвил да напусне този свят без никакво национално самосъзнание. Въпреки това хората го помнят и днес, защото бил велик и благочестив цар, почти на равнището на Божествената Личност Шрӣ Ра̄ма. Понеже били управлявани от такива благочестиви царе, всички хора по земята били щастливи, а тези велики императори умеели да ръководят света.
To become purified of material contamination is the necessary qualification for becoming one of the associates of the Lord. No one can become an associate of the Lord or can go back to Godhead without such purification. Mahārāja Yudhiṣṭhira, therefore, to become spiritually pure, at once gave up his royal opulence, relinquishing his royal dress and garments. The kaṣāya, or saffron loincloth of a sannyāsī, indicates freedom from all attractive material garments, and thus he changed his dress accordingly. He became disinterested in his kingdom and family and thus became free from all material contamination, or material designation. People are generally attached to various kinds of designations — the designations of family, society, country, occupation, wealth, position and many others. As long as one is attached to such designations, he is considered materially impure. The so-called leaders of men in the modern age are attached by national consciousness, but they do not know that such false consciousness is also another designation of the materially conditioned soul; one has to relinquish such designations before one can become eligible to go back to Godhead. Foolish people adore such men who die in national consciousness, but here is an example of Mahārāja Yudhiṣṭhira, a royal king who prepared himself to leave this world without such national consciousness. And yet he is remembered even today because he was a great pious king, almost on the same level with the Personality of Godhead Śrī Rāma. And because people of the world were dominated by such pious kings, they were happy in all respects, and it was quite possible for such great emperors to rule the world.