Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.30

Силата на вечното време потапя обусловената душа в плодоносните дейности. Но когато Върховният Бог идва на Земята в някоя от инкарнациите си, Той не е под влиянието на ка̄ла, материалната представа за минало, сегашно и бъдеще. Дейностите на Бога са вечни и са проявление на вътрешната му енергия (а̄тма-ма̄я̄). Всички забавления или дейности на Бога имат духовна същност, но обикновените хора ги виждат на нивото на материалните дейности. Външно изглеждало, че Арджуна и Богът, както и противниците им, се сражавали в битката при Курукш̣етра, но в действителност Богът изпълнявал мисията на идването си и общувал с вечния си приятел Арджуна. Следователно материалните наглед дейности, които извършвал Арджуна, не го лишили от трансценденталното му положение, а напротив, възстановили в съзнанието му песните на Бога, каквито самият Той ги бил изпял. В Бхагавад-гӣта̄ (18.65) Богът уверява, че човек непременно ще възстанови у себе си това съзнание:

Човек винаги трябва да мисли за Бога; умът никога не трябва да забравя Бога. Човек трябва да стане предан на Бога и да му отдава почитанията си. Този, който живее по такъв начин, ще получи благословията на Бога, защото е приел подслон в лотосовите му нозе. В тази вечна истина няма никакво съмнение. Арджуна бил доверен приятел на Бога и затова Той му открил тази тайна.

Арджуна нямал желание да се сражава с роднините си, но се сражавал заради мисията на Бога. Той постоянно се занимавал само с изпълнението на мисията му, затова след заминаването на Бога запазил трансценденталното си положение, въпреки че външно изглеждало, че е забравил всички наставления на Бхагавад-гӣта̄. Следователно човек трябва да подчини дейностите си на мисията на Бога – тогава със сигурност ще се върне вкъщи, обратно при него. Това е най-висшето съвършенство на живота.