Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.29
Деванагари
वासुदेवाङ्घ्र्यनुध्यानपरिबृंहितरंहसा ।
भक्त्या निर्मथिताशेषकषायधिषणोऽर्जुन: ॥ २९ ॥
भक्त्या निर्मथिताशेषकषायधिषणोऽर्जुन: ॥ २९ ॥
Стих
ва̄судева̄н̇гхрй-анудхя̄на-
парибр̣м̇хита-рам̇хаса̄
бхактя̄ нирматхита̄шеш̣а-
каш̣а̄я-дхиш̣ан̣о 'рджунах̣
парибр̣м̇хита-рам̇хаса̄
бхактя̄ нирматхита̄шеш̣а-
каш̣а̄я-дхиш̣ан̣о 'рджунах̣
Дума по дума
ва̄судева-ан̇гхри — лотосовите нозе на Бога; анудхя̄на — като непрекъснато си спомняше; парибр̣м̇хита — разшири; рам̇хаса̄ — с голяма скорост; бхактя̄ — с преданост; нирматхита — спадна; ашеш̣а — безкрайно; каш̣а̄я — сила; дхиш̣ан̣ах̣ — схващане; арджунах̣ — Арджуна.
Превод
Арджуна не можеше да забрави лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, затова предаността му бързо укрепна и в резултат на това от мислите му изчезнаха всички нежелани неща.
Пояснение
Възникващите в ума материални желания са отпадъците на материалното замърсяване. Заради това замърсяване живото същество се сблъсква с толкова много желани и нежелани неща, които препятстват самото съществуване на духовната същност. Живот след живот обусловената душа попада в капана на толкова приятни и неприятни неща, всички от които – илюзорни и временни. Те се натрупват благодарение на реакциите ни спрямо материалните желания, но когато с помощта на преданото служене започнем да общуваме с трансценденталния Бог чрез разнообразните му енергии, всички материални желания се разкриват пред нас в най-отвратителния си вид и интелигентността ни се успокоява, връщайки се в истинското си положение. Веднага щом Арджуна насочил вниманието си към наставленията на Бога, дадени в Бхагавад-гӣта̄, се проявило естественото му състояние на вечно общуване с Бога и той се почувствал освободен от всички материални замърсявания.