Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.27

Тук Арджуна говори за наставленията на Бхагавад-гӣта̄, които Богът му предал на бойното поле Курукш̣етра. Богът оставил след себе си наставленията на Бхагавад-гӣта̄ заради благото не само на Арджуна, но и на всички времена и земи. Бхагавад-гӣта̄, изговорена от Върховната Божествена Личност, е същината на цялата ведическа мъдрост. Самият Бог я е изложил прекрасно за тези, които нямат време да изучат необятната ведическа литература – Упаниш̣адите, Пура̄н̣ите и Веда̄нта сӯтра. Тя е включена във великия исторически епос Маха̄бха̄рата, предназначен специално за по-неинтелигентните хора – жените, работниците и недостойните потомци на бра̄хман̣и, кш̣атрии и висши слоеве вайши. Проблемът, който възникнал в сърцето на Арджуна на бойното поле Курукш̣етра, бил разрешен от наставленията на Бхагавад-гӣта̄. Когато Богът се скрил от погледа на земните хора, Арджуна трябвало открито да посрещне загубата на силата и на издигнатото си положение. И той отново се обърнал към великото учение на Бхагавад-гӣта̄, за да покаже на всички, че могат да се обърнат към Бхагавад-гӣта̄ и в най-трудните мигове, и то не само за да облекчат сърдечните си страдания, но и за да намерят изход от трудностите, които в часове на изпитания могат да доведат човека до отчаяние.

Милостивият Бог оставил след себе си великото учение на Бхагавад-гӣта̄, за да може човекът да получава наставления от Бога дори когато Той вече е невидим за материалните очи. Материалните сетива не могат да възприемат Върховния Бог, но чрез непроницаемата си енергия Той може да се въплъти, като използва за това материята, която също е една от формите на проявената му енергия, и така обусловените души да могат да го възприемат със сетивата си. Затова Бхагавад-гӣта̄ и всички останали автентични писания, които са звукови изображения на Бога, също са негови инкарнации. Между звуковото изображение на Бога и самия Бог няма разлика. От Бхагавад-гӣта̄, която Арджуна получил в личното си общуване с Бога, човек може да извлече същата полза.

Вярващите хора, които желаят да се освободят от клопката на материалното битие, могат да се възползват от Бхагавад-гӣта̄. Именно затова Богът дал наставления на Арджуна, като че ли той се нуждаел от тях. В Бхагавад-гӣта̄ са очертани пет основни съставни части на знанието, отнасящи се до: 1) Върховния Бог, 2) живото същество, 3) природата, 4) времето и пространството и 5) процеса на дейността. От тях Върховният Бог и живото същество са еднакви в качествено отношение. Разликата между тези две може да се разглежда като разлика между цялото и неотделимата от него частица. Природата представлява безжизнена неподвижна материя, в която се проявяват взаимодействията на трите различни проявления, а за вечното време и безкрайното пространство се смята, че се намират отвъд съществуването на материалната природа. Дейностите на живото същество се определят от различните му наклонности и могат да продължават да го държат в плен при материалната енергия или да го освободят от нея. В Бхагавад-гӣта̄ тези въпроси са изложени съвсем накратко, но в Шрӣмад Бха̄гаватам са разгледани по-подробно, така че човек да получи още по-голямо просветление. От тези пет понятия Върховният Бог, живото същество, природата и времето и пространството са вечни, но живото същество, природата и времето се намират под ръководството на Върховния Бог, който е абсолютен и не е зависим от ничия друга власт. Върховният Бог е върховният повелител. Не може да се проследи кога са започнали материалните дейности на живото същество, но те могат да се пречистят и да се превърнат в духовни дейности. По този начин може да се сложи край на материалните по качество последствия, които ги съпровождат. Както Богът, така и живите същества притежават съзнание и усещане за собствена индивидуалност – те възприемат себе си като жизнена сила. Но живите същества, които са обусловени от материалната енергия, наречена махат-таттва, погрешно смятат, че са различни от Бога. Цялата ведическа мъдрост е насочена към изкореняването на тези погрешни представи, към освобождаване на живото същество от заблудата на отъждествяването с материята. Когато чрез знанието и отречението тази илюзия се разпръсне, живите същества могат да поемат отговорността за постъпките и за наслаждението си. Чувството за наслаждение, което изпитва Богът, е истинско, а у живото същество то е само нещо като неизпълнено желание. Тази разлика в съзнанието отличава личността на Бога от личността на живото същество. Между Бога и живото същество няма никакви други разлики. Следователно живото същество винаги е равно на Бога и едновременно с това се различава от него. Цялото учение на Бхагавад-гӣта̄ се гради на този принцип.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът и живите същества са описани като сана̄тана (вечни). Обителта на Бога, която се намира далеч отвъд материалното небе, също е наречена сана̄тана. Живите същества могат да получат достъп до битието на Бога (сана̄тана) и процесът, който може да им помогне да постигнат Божията обител, където се проявяват свободните дейности на душата, се нарича сана̄тана дхарма. Но човек не може да постигне вечната обител на Бога, без да се е освободил от погрешните представи, свързани с материалното отъждествяване. Бхагавад-гӣта̄ дава ключа към достигането на това съвършено равнище. Методът за освобождение от погрешните схващания се нарича по различен начин в различните стадии: плодоносни дейности, емпирична философия и предано служене – докато не се стигне до равнището на трансценденталното познание. Това трансцендентално себепознание се постига, когато гореспоменатите елементи се свържат с Бога. Предписаните във Ведите задължения на човешките същества постепенно могат да пречистят греховния ум на обусловените души и да ги издигнат до равнището на знанието. Това чисто стъпало, на което знанието е овладяно, е основа на преданото служене на Бога. Докато човек търси разрешение на проблемите в живота, знанието му се нарича гя̄на, или пречистено знание, но когато осъзнае кое е истинското разрешение, той се установява в предано служене на Бога. Още от самото начало Бхагавад-гӣта̄ се обръща към проблемите на живота, като описва отликите на душата от материалните елементи и доказва убедително и обосновано, че душата е неразрушима във всички обстоятелства, а външната материална обвивка – тялото и умът – се променя с началото на всеки нов стадий от изпълненото със страдания материално съществуване. И така, цел на Бхагавад-гӣта̄ е да сложи край на всички страдания, затова Арджуна потърсил спасение в това велико знание, изложено по време на битката при Курукш̣етра.