Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.25-26
Деванагари
जलौकसां जले यद्वन्महान्तोऽदन्त्यणीयस: ।
दुर्बलान्बलिनो राजन्महान्तो बलिनो मिथ: ॥ २५ ॥
एवं बलिष्ठैर्यदुभिर्महद्भिरितरान् विभु: ।
यदून्यदुभिरन्योन्यं भूभारान् सञ्जहार ह ॥ २६ ॥
दुर्बलान्बलिनो राजन्महान्तो बलिनो मिथ: ॥ २५ ॥
एवं बलिष्ठैर्यदुभिर्महद्भिरितरान् विभु: ।
यदून्यदुभिरन्योन्यं भूभारान् सञ्जहार ह ॥ २६ ॥
Стих
джалаукаса̄м̇ джале ядван
маха̄нто 'дантй ан̣ӣясах̣
дурбала̄н балино ра̄джан
маха̄нто балино митхах̣
маха̄нто 'дантй ан̣ӣясах̣
дурбала̄н балино ра̄джан
маха̄нто балино митхах̣
евам̇ балиш̣т̣хаир ядубхир
махадбхир итара̄н вибхух̣
ядӯн ядубхир аньоням̇
бхӯ-бха̄ра̄н сан̃джаха̄ра ха
махадбхир итара̄н вибхух̣
ядӯн ядубхир аньоням̇
бхӯ-бха̄ра̄н сан̃джаха̄ра ха
Дума по дума
джалаукаса̄м — на водните обитатели; джале — във водата; ядват — както е; маха̄нтах̣ — по-големият; аданти — поглъща; ан̣ӣясах̣ — по-малките; дурбала̄н — слабите; балинах̣ — по-силните; ра̄джан — о, царю; маха̄нтах̣ — най-силните; балинах̣ — не толкова силни; митхах̣ — в двубой; евам — така; балиш̣т̣хаих̣ — от най-силните; ядубхих̣ — от потомците на Яду; махадбхих̣ — този, който притежава по-голяма сила; итара̄н — обикновените; вибхух̣ — Върховната Божествена Личност; ядӯн — всички Я̄дави; ядубхих̣ — от Я̄давите; аньоням — един друг; бхӯбха̄ра̄н — бремето на Земята; сан̃джаха̄ра — се облекчи; ха — в миналото.
Превод
О, царю, както по-големите и по-силните морски обитатели поглъщат по-дребните и по-слабите, така Върховната Божествена Личност подстори по-силните Я̄дави да убият по-слабите, по-големите Я̄дави – по-малките, за да се облекчи бремето, легнало върху Земята.
Пояснение
Борбата за съществуване и оцеляване на най-приспособилите се е станала закон в материалния свят, защото между обусловените души съществуват противоречия, породени от желанието им да господстват над богатствата на материалната природа. Този стремеж към господство над материалната природа е основната причина за обусловения живот. Заблуждаващата енергия подпомага тези подражатели на Бога: тя създава между живите същества неравенство, като поражда сред всяка форма на живот по-слаби и по-силни индивиди. Желанието за господстване над материалната природа и над материалното творение логично води до това неравенство, затова в сила е законът на борбата за съществуване. В духовния свят всички съществуват вечно и борбата за съществуване е просто безсмислена. Там няма неравенство, защото всички искат да служат на Върховния Бог и никой не иска да му подражава и да се наслаждава независимо от него. Богът е създал всичко, в това число и живите същества, и е истинският собственик и наслаждаващ се на всичко съществуващо. Но в материалния свят под влиянието на ма̄я̄ (илюзията) живото същество е забравило тази своя вечна връзка с Върховната Божествена Личност, затова е подчинено на законите на борбата за съществуване и за оцеляване на най-приспособилите се.