Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.24
Деванагари
प्रायेणैतद् भगवत ईश्वरस्य विचेष्टितम् ।
मिथो निघ्नन्ति भूतानि भावयन्ति च यन्मिथ: ॥ २४ ॥
मिथो निघ्नन्ति भूतानि भावयन्ति च यन्मिथ: ॥ २४ ॥
Стих
пра̄йен̣аитад бхагавата
ӣшварася вичеш̣т̣итам
митхо нигхнанти бхӯта̄ни
бха̄ваянти ча ян митхах̣
ӣшварася вичеш̣т̣итам
митхо нигхнанти бхӯта̄ни
бха̄ваянти ча ян митхах̣
Дума по дума
пра̄йен̣а етат — това е заради; бхагаватах̣ — Божествената Личност; ӣшварася — на Бога; вичеш̣т̣итам — по волята на; митхах̣ — един друг; нигхнанти — убиват; бхӯта̄ни — живите същества; бха̄ваянти — както и защитават; ча — също; ят — на когото; митхах̣ — един друг.
Превод
В действителност всичко това се случи по върховната воля на Бога, Божествената Личност. Понякога хората се избиват помежду си, друг път се защитават.
Пояснение
Според антрополозите в природата действа законът на борбата за съществуване и оживяват най-приспособилите се. Но учените не знаят, че зад тези природни закони стои върховната воля на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че природните закони действат под ръководството на Бога. Затова трябва да се знае, че винаги, когато на земята настане мир, той се дължи на добрата воля на Бога. Ако възникват размирици, те пак се дължат на върховната воля на Бога. Дори една тревичка не може да помръдне без волята на Бога. Затова всеки път, когато се нарушават установените от Бога правила, сред хората и нациите избухват войни. Най-сигурният път към мира е всичко да се съгласува с установените от Бога правила. Според тях всичко, което правим, всичко, което ядем, принасяме в жертва или даваме като милостиня, трябва да извършваме, за да удовлетворим Бога. Нищо не трябва да се прави, да се яде, да се принася в жертва или да се дава като подаяние против волята на Бога. Предпазливостта е по-добрата част на храбростта, затова човек трябва да се научи как да прави разлика между дейностите, които доставят удоволствие на Бога, и тези, които може да не му се харесат. Действията трябва да се преценяват в зависимост от това, дали ще удовлетворят или няма да удовлетворят Бога. Няма място за никакви лични прищевки; за ориентир трябва да ни служи удовлетворението на Бога. Този начин на действие се нарича йогах̣ кармасу каушалам, действия, свързани с Върховния Бог. В това е тайната на изкуството да се действа съвършено.